Вход | Регистрация

Връщане към забавите с духова музика

В Севлиево всеки четвъртък оркестърът ще забавлява гостите и жителите на гарда

Гостите и жителите на Севлиево ще могат да се наслаждават на Летни музикални вечери.

От 29 май /четвъртък/, при топло време, всяка седмица на същия ден от 17:30 часа пред Община Севлиево ще звучи забавна музикална програма в изпълнение на Севлиевската духова музика.

Няма нищо по-хубаво от това да разнообразим ежедневието си и да завършим деня с музика, препоръчва Общината, която е организатор на музикалното събитие.

Припомняме, че през 2012 г. Общинският съвет в Севлиево гласува предложението на кмета на общината за преобразуване на Естрадно-духов оркестър "Севлиево" в "Севливска духова музика”. От 25 човека броят падна на 16. Обяснението на местното ръководство бе, че са намалели разходите в условията на криза, което ограничава гастролите на оркестъра в други общини и държави.

Първите духови оркестри в България са създадени в годинитe след войната от чешки емигранти.

 

За баловете и вечеринките, развличали хората в края на XIX в. – 40-те г. на XX в. в Трявна пише в свое проучване Лидия Горанова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство -Трявна.

"Те бързо добиват популярност и са едни от формите на развлечение, където жителите на малкото градче могат да потанцуват. В първите години след Освобождението се организират домашни вечеринки в по-богатите тревненски къщи, където имало широко място за танци.

Първият бал в Трявна бил организиран по инициатива на търговеца Стефан Рибаров и Никола Чушков в Даскаловата къща през 1888 г. Последният бил и учител по танци – учел приятелите си на модерните по това време мазурка, валс и др. За танцувален салон използвали две от стаите, а на чардака имало бюфет с различни видове сладки, доставени специално за бала от Габрово.

Всички били във вечерно облекло. Не липсвала и латерната, под чиито звуци двойките се носели във вихъра на танца. След Първата световна война баловете в Трявна започнали да се провеждат в салона на Никола Илков (Лесата), обзаведен с маси, столове и бюфет. И тук латерната била основния музикален инструмент, въртяна непрекъснато от Димитър Фърталоча.

В този салон идвали да се веселят най-вече работници от Долната махала, докато "аристокрацията" от Горната махала използвала салона на Тодор Попиванчев. През 30-те г. баловете и вечеринките се пренасят в просторния салон на театър "България". В местните вестници са публикувани десетки сведения за проведени балове и традиционни вечеринки, организирани по най-различни поводи от различни дружества и професионални организации. Такива са Женското благотворително дружество, Спортния клуб, Дружеството на бойците от фронта, туристическото дружество, столарското училище и много други.

С много изненади протича първият голям Басмян бал, организиран от Женското дружество през 1938 г. За доброто настроение и атмосфера допринася търновският военен джаз. Проведеният през 1939 г. Лумпен бал (парцалив бал) впечатлява всички с разнообразието от оригинални мъжки и дамски костюми – "стари рединготи и кринолини, слугински рокли и матроски костюми, гарсонетки и бомбета, цилиндри и пенснета".

Под звуците на оркестър, грамофон латерна, дамите и господата танцуват полка, мазурка и кадрил. Оригинални са традиционните балове на местното ергенско дружество, които се провеждат с благотворителна цел – приходите от тях се даряват в полза на ученическите трапезарии.

През летния сезон, когато в града пристигат много гости и курортисти, особена популярност добиват градинските увеселения.

 

Едно от най-популярните места за контакти и забавление сред музика и танци е павилионът на Чучура, където имало дансинг и оркестър. Прекрасни възможности за танци и увеселения предлага градината на ресторант "Савоя", където се провеждали и уроци по танци. Сред най-запалените танцьори естествено били младежите, които много често се събирали вечер да потанцуват в градината срещу хотел "България".

Това увлечение по модните танци не се приемало от по-възрастните тревненци. Дори местният вестник излиза със статия, в която се коментира едностранчивото развитие на младите, които прекарват свободното си време предимно в танци, "а само в танци е вредно да се убива времето."

Духовата музика се свързва като цяло с българския композитор, музикант и диригент Дико Илиев Диков. Той създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хора за духови оркестри.

За духовата музика по "онова" време, разказва и Тодар Галишки в "Резерват Северозапад":

"Хората си работеха. Всеки си имаше къщица, лозенце, градинка, прасенце и ако не крава, то поне козички и овчици. За кокошките, пуйките и гъските да не говорим. Не се "броеха за стока". Вярно, повечето нямаха "талавизори" и "ладилници", а по онова време и дума се не чуваше за "интранет" и "фейсбуки". За това пък се веселяха и хич не им дремеше за "международното положение".

Само бабичките се притесняваха, че ще дойде "жълтата раса" и ще им вземе къщичките. Така било писано в "Библията". То, като се замисли човек натам и отива, но тогава всички си живееха в блаженно неведение за глобалните проблеми. На село беше важно да имаш вино и ракия, туршия и компоти, и колко кила ти е прасето. Останалото е суета! А! Беше важно да има и духова музика. Иначе няма купон, а от там все едно няма нищо."

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар