Национално честване на боевете на Шипка
Днес отдаваме почит към загиналите в прохода български и руски войници
134 години от героичните боеве в Шипченския проход честваме днес. За първа година отдаването на почит към загиналите на Шипка опълченци е с национален статут, протичаща в два дни. Вчера, 20 август, официалната програма започна с откриването на историческа изложба в Габрово, празничен концерт и заря.
Днешният 21 август ще бъде ознаменуван с поход от Соколския манастир до вр. Шипка, като в обителта ще се отслужи панихида за загиналите защитници на прохода. В Соколския манастир е била сформирана военна болница за ранените по време на Руско-турската война.
На връх Шипка ще протече официалната част с речи на български държавници, ще се поднесат венци, а клубовете "Традиция” от страната ще направят възстановка на най-тежките боеве в прохода "Шипка” от 21 до 26 август 1877 г.
Известно е мъжеството на българските и руски войници по време на кървавата отбрана на прохода, имайки предвид неравенството в силите осебено през първите дни от сраженията – 7500 опълченци от Шипченския отряд, под ръководството на генерал-майор Николай Столетов, срещу 27-хилядна турска армия, предвождана от Сюлейман паша.
Въпреки преимуществото на противника Шипченският отряд удържа прохода до 24 август, когато пристига подкрепление от близо 15 хил. войника. Основните битки се водят на върховете Орлово гнездо, Свети Никола и Шипка, възпрепятствайки преминаването на Сюлейман паша в Северна България.
Малко известен факт, или пък предположение, е причината за избора на турския главнокомандващ да премине Стара планина именно през Шипченския проход, а не през Троянския, Химитлийския или Русалийския проходи.
Предполага се, че след опожаряването на Стара Загора Сюлейман изпраща писмо до султана, в което докладва действията си и че напредва към обсадения в Плевен Осман паша, като вече е преминал през Шипка. Султанът веднага изпратил награда за своя стратег – сабя с диаманти, защото обединението на двете турски армии при Плевен би означавало край на войната.
Оттук нататък на турския главнокомандващ не му остава нищо друго освен да премине през Шипка на всяка цена, без да подозира са продължителната и яростна съпротива на опълченците.
