Великотърновци и техни гости успяха да се насладят на ритмите на сливенския духов оркестър "Карандила Джуниър" в първата вечер на филмовия фестивал VT film fest, който се проведе през изминалите почивни дни в града под мотото "Ромският въпрос".

Един от най-добрите ромски оркестри в България, "Карандила Джуниър", се състои от младежи на възраст от 8 до 16 години, които под диригентството на Ангел Тичалиев изпълняват музика, която е смесица от ромски ритми, класически джаз, латино, както и български народен фолклор.

Успяхме да си поговорим с ръководителя на оркестъра, виртуозния тромпетист Ангел Тичалиев, малко преди всички да "се натоварят" в микробуса за поредното си участие.

От колко време учиш тези момчета на музика?

Преди шест години основахме оркестъра и до ден днешен продължаваме да си свирим. Ходим на концерти по чужбина и из България. Ходим навсякъде, където ни канят. Имаме издаден албум, който се казва "Гето Надежда".

Не свирите с ноти.

Ноти при нас не че не вървят - вървят, ама повечето цигани свирим по слух. Дадено ни е от Бог. Ушите на децата, специално за музиката, са отпушени. И бързо схващат.

А какво свирите? Наблягате на кавър версии или на авторски неща?

Нашият оркестър е джипси оркестър и основно свирим циганска музика. Но се отпускаме и свирим и друга. Можем латино-американски парчета, американска естрада. Ако се хванем, можем и класика да свирим. Някоя по-лесна пиеса можем да я направим.

Случвало ли ви се е на някой концерт, било то у нас или в чужбина, публиката да не реагира и да не стане да играе?

Има такава публика, джаз публика, където сядат, само слушат и си пийват чая, биричката или друго. Ще ти разкажа една история. Преди 7-8 години отидохме да свирим в един джаз клуб в една скандинавска държава, обаче не с детския оркестър, а с големия оркестър "Карандила". В клуба са свирили музиканти от ранга на Луис Армстронг, Дизи Галезби и други големи имена. Организаторката ни предупреди, че публиката слуша само джаз и аз се опитах първия сет да го направим по-джазменски, дори кючек да бъде, ама да е с джаз звучене.

Обаче, като видях, че се размърдаха малко хората и почнахме направо сливенски кючек. Ама знаеш ли какво се казва натурален сливенски кючек!? И хората забравиха маси, забравиха всичко. Скандинавците скочиха по масите и ни извикаха 5 пъти на бис. Организаторката се казваше Ани, беше много хубава. Като приключихме, дойде при нас да ни прегръща. А на лицето й се бе появила голяма усмивка, от която бе станала още по-красива - като слънцето. Тя ни каза, че до този момент нейната публика не е ставала на нито едно изпълнение. Обаче при нас играха поне час и половина върху масите. Циганска сватба беше в Скандинавия!

Зависи много от хората, от публиката. Например има един град в Източна Германия - цяла вечер свирихме, най-тихо, най-динамично, най-най от сърце. Ако щете вярвате, червата отвътре ми се скъсаха, динамика да спазвам и не мръднаха тея хора, какво да ги правя. А навсякъде другаде скачат и играят.

Не ви ли се играе и на вас, като ги виждате отпред хората, играещи?

Ами и ние играем. Ти не видя ли, че децата скочиха долу пред сцената, сред публиката. Като видим някой да се засмее или заиграе отпред, и още повече ни се вдига настроението. Много ясно, че става контакт между музиката ни и публиката.

Какво правят децата, когато не свирят?

По интернет, кафета, ходят на училище, любовници. Има и друга работа - сменят си любовниците, това е интересното.

Явно много им харесва, че са постоянни в репетициите?

Няма как, трябва да са постоянни - с това си вадят хляба. Дали е по сватба, по концерт или друго - с това с препитават. При нас, в Сливен, музиката е с над 200-годишна традиция.

Хареса ли ви търновската публика?

Прекрасна публика.Супер е, ама ние не бяхме подготвени.

Защо?

Защото, ако бяхме готови, трябваше да свирим три часа без прекъсване, за да можем да задоволим хората добре. Но имахме уговорка с организаторите само за един час и това е. Ние това сме си подготвили. Ако знаехме, че идваме за три часа, щяхме да имаме и по-други дрехи.

Имате специални дрехи за участие?

Да, имаме си! - Някъде по потници, някъде без потници.

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg