Вход | Регистрация

“Да научим повече“: Приказна терапия при „включващо обучение“

“Да научим повече“: Приказна терапия при „включващо обучение“
Снимка: Север.бг

"Мамо, разкажи ми, моля те още една приказка. Само една едничка приказка! Моля те!

- Неее! Хайде, миличък! Утре мама ще става рано – много рано, за да ходи на работа, да печели парички. А ти, рожбо, ще трябва да ходиш на училище още по тъмна доба. Сънчо така ще те целуне по бузките, по челцето, по очичките и ти пак няма да можеш да станеш сутринта. Ще ти се спи, ще плачеш, ще мрънкаш. Трябва да заспиваш вече!

- Е, еее! Снощи как ми разказа две?

- Ех! Добре, добре – печелиш, но ми обещай, че после ще прегърнеш мекото юрганче, ще се гушнеш сладко, сладко на пухената възглавничка. Ще заспиш и ще сънуваш вълшебства.

- Да!

- Такааа. Имало едно време... "


883269Приказна терапия прилага психологът Марин Христов в групата по проект "Включващо обучение" при ОУ "Димитър Благоев" гр. Велико Търново. Повече за тази практика и успешното й прилагане, той разказа пред Север.бг:

При мен беше така, а при вас как е? Родители! Четете на децата си приказки! "Имало едно време..." - всички приказки така започват. Всъщност тя е една. Едно постоянно сега. Един постоянно протичащ като на филмова лента процес. Майката или таткото, уморени от черно-белия ритъм на ежедневието, капнали от умора в борбата за оцеляване, за насъщния, стоят над детските главички вечер и разказват приказки. Всяка вечер.

На пръсти се броят пропуснатите. Така е във всяко нормално семейство. Това е свързано с желанието децата им да пораснат. Да станат големи, умни, добри и възпитани, справяйки се със живота. Този стремеж на родителите детето им да стане по-добро от самите тях и да не повтаря грешките им – да надрастеш себе си, е вродено при нас смъртните. Иначе няма развитие, няма прогрес. Така трябва да бъде при всички нас, но не винаги е така и всичко това може да остане само в сферата на добрите пожелания..

Имало едно време… – всички приказки все с това започват. С това се върти и Земята около оста си и около Слънцето – заедно с приказките на родителите….

Приказната терапия е един от методите, които използвам в моята практика, повдига завесата психологът. Прилагам го на деца и възрастни с различни проблеми самостоятелно и в група. Прилагам го с успех и на деца със СОП по проект "Включващо обучение" при ОУ "Д. Благоев" гр. В. Търново. Групата е от 15 ученика с различни проблеми.

Противно на някои теоретици, които твърдят, че този метод може да се прилага само при деца и юноши от три до тринадесет години, мнението на Христов е, че приказната терапия не бива да се ограничава само с този възрастов диапазон. Това твърде много стеснява нейните възможности.

883268

Като направление от позитивната терапия, приказната терапия може да се използва като помощно средство при доста широк спектър от заболявания например емоционални и нервни разстройства, поведенческо отклонение и агресия, депресия, аутизъм, обучителни трудности, проблеми на речта и езика и при много други здравословни проблеми от психичен и соматичен тип. Чрез нея може да се подобрят възприятието и представите, вниманието, паметта, въображението, интелектуалните способности, както и емоционалното равновесие-тревожност.

Тя има комплексен характер и влияе благотворно и градивно върху личността на човека. Като част от литературното наследство и мъдрост от древността приказките и притчите съдържат в себе си различни нива на възприемане, обяснява Марин Христов. Разбира се най-широко се използва интелектуалното възприемане на текста и получаване на информация – изразява се чрез развитието на случката в приказката и взимане на поука от нея.

Този начин не е единственият. Човешката нервна система има далеч по-голяма способност да декодира заложеното в приказката с повече сетива и нива на възприятия. Това е особено валидно за лицата с ментални увреждания и ограничена способност на интелектуално възприемане. В този смисъл на помощ идват и другите сфери от съзнанието на човека. Според специалиста става въпрос за наличието на т.н. "мета език", с който сякаш е пропито словото при приказките и притчите. Неслучайно Христос говори на множеството и на учениците си чрез притчи.

Енергийният заряд на словото в приказките и в древните книги често е много силен и оказва терапевтично въздействие. Книги като Библията, Корана, Аюрведическите текстове-Бхагават Гита, томовете с приказки на народите и много др. могат да послужат като добро средство за положителна пренагласа, трансформация, преустройство на съзнанието, преосмисляне и влагане на нов смисъл на битието.

Следствие от това е преодоляването на много психични проблеми, състояния и болести. Това ниво на възприятие не се осъзнава, често се пренебрегва и дори отрича, а то всъщност е водещото и на него се дължи лечебния ефект от прочетеното. При по-тежки случаи като за начало е добре да се направи контакт с книгата, който може да се изразява само в прелистване на страниците или дори само да се седи пред отворената книга на конкретна приказка.

Често родителите и близките на деца с аутизъм и умствена изостаналост изказват недоумение и съмнение, че децата им не могат да възприемат прочетения от мен текст. Мога само да ги уверя, че дори да има нарушения и проблем с интелектуалното декодиране на информацията, чрез приказката и притчата може да се въздейства успешно върху възприятието на човека. Необходимо е да се въоръжите с повече самонаблюдение, търпение, постоянство и да се отворите за магическото въздействие на словото. Неслучайно и в Библията е казано: "W началото бе словото и словото бе у Бог."…… "По словата им ще ги познаете."

В този смисъл Словото с главно "С" е носител на светлина, която може да спомогне успешното развитие на живота и себереализацията на всеки от нас.



Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg

 





Докладвай за нередност в статията
Добави коментар