Да научим повече: Презвитера Гергина Полуганова - най-видната жена на Поликраище за XIX век, II част

Историческият разказ на проф. Георги Георгиев за героичния му род продължава. Разберете как Гергина Полуганова се включва в организацията на Априлското въстание, укривайки с риск за живота си част от движещите го исторически фигури, и как в продължение на 2 седмици трепери за живота на мъжа си, скрит в комина на къщата ...

II част

Гергина Иванова Пенкова е родена през 1815 г. в Сергювец в семейството на Иван Пенков и Стойка Иванова (около 1790 – около 1870) – българи, православни християни. Още като дете тя научава прекрасно турски език. Около 1835 г. се венчава за Георги Маринов Полуганов от Поликраище. През 1844 г. той е ръкоположен за свещеник от Търновския гръцки владика Неофит Византиос. Това коренно променя съдбата й и й създава забележителен обществен престиж.

В дома на свещеник Полуганов редовно гостуват представители на интелигенцията от близки и далечни селища на Търновско – свещеници, монаси, учители, книжари. Всеки един е посрещнат подобаващо. Те се радват на изключителното гостоприемство на семейството.

Благодарение на нейното влияние и на подкрепата на роднините, цялото население на Сергювец пристига в Поликраище (разстоянието е около 3-4 км) и участва в най-големите исторически събития през XIX в., организирани от свещеник Георги Полуганов – посрещането на Иларион Макариополски при встъпването му като пръв български екзархийски Търновски митрополит на 13 септември 1872, а след това и през 1873 г. - посрещането на руските освободителни войски и на Главнокомандващия Действащата армия на Балканския театър на бойните действия – Великия княз Николай Николаевич (брат на царя освободител Александър II) на 29 юни 1877 г.

Презвитера Гергина Полуганова е в течение на всичките дела на съпруга си. Тя като че ли стои в сянката му, но всъщност е неговият стожер, на който той се опира и разчита в най-опасните моменти от живота си. След като Миткалото е завел Левски в църквата при свещеник Полуганов и той го е заклел над евангелието, револвера и камата, тя също е посветена.

Започвайки от началото на 1869 г., когато е създаден комитетът в Поликраище, Гергина Полуганова с всички сили подпомага дейците на революционната организация. Понеже селото има стратегическо положение, намира се на главен път и населението му е чисто българско, то става важен пункт в комитетската мрежа. По тази причина тук са пристигали и са били посрещани в домовете на местните дейци редица революционери, пътуващи от Свищов и Русе към вътрешността на страната и в обратна посока.

Презвитера Гергина Полуганова участва активно в подготовката на Априлското въстание. Заедно със съпруга й те са сред хората, приели, укрили и препратили към ръководния център на Окръга определените от Влашко за водачи на въстанието поп Харитон Халачев (командирът на отбраната на Дряновския манастир), Христо Н. Патрев, Станьо Гъдев от Шипка и Тодор С. Кирков от Ловеч (воеводи на Тревненската чета), Дончо Фесчията (ръководител на въстанието в Кръвеник и Ново село), дядо Никола Хаинченина, Христо Кованлъченина, Иван Д. Жилков Енченина и Тодор Петков от Червена вода.

Тръгнали на 18 март 1876 г. от Браила, през Букурещ, Гюргево и Зимнич, в нощта срещу 29 март с лодка тайно те преминават Дунава при Свищов. С две комитетски талиги с по два коня, на 30 март вечерта, във вид на търговци, те отпътуват за Поликраище и влизат в него на 31 март. Тук са посрещнати най-радушно, дадено им е всичко необходимо. Престояват две вечери, а на третата, при пълно спазване на конспирацията, е организирано превозването им до Самоводене, където ги очакват главните апостоли и членовете на Централния революционен комитет на Първи окръг.

Колко рисковано е било приютяването и осигуряването на безопастността, подслона и изхранването на такава голяма група революционери се вижда от факта, че родната Шипка не допуска Христо Н. Патрев и Станьо Гъдев, които пристигат в Шипченската планина на 14 април. Те са принудени десет дни да се крият из горите, да мръзнат, да гладуват и да мизеруват и едва след като Патрев заболява тежко и положението му става критично, чак на 23 април, са приети. Девет дни те остават извън селото и в Шипка не намират достойни родолюбци, които да ги подслонят. От спомените на Станьо Гъдев, написани след години, разбираме, че Патрев споделя с него огорчението си, че в другите селища чужди хора ги посрещали като свои, а в родната Шипка те не намират прием.

Най-голямото изпитание, на което презвитера Гергина Полуганова е била подложена, е справянето с турската заплаха за живота на съпруга й папаза комитаджия Георги Полуганов и за къщата й при разгрома на Априлското въстание. Била е подложена на изключително напрежение. Това е върхът на нейния живот. Проявила е самообладание, смелост, самопожертвователност, изобретателност, каквито малцина притежават. Благодарение на волята си за борба успява да спаси съпруга си с риск за своя живот в най-страшните и критични дни. Тя се изявява като една българска героиня, като една от най-заслужилите българки, която е дала своя принос в националната ни история с жертвоготовността си.

След извършеното пъклено дело от тримата предатели в Горна Оряховица и Лясковец властта предприема ответни действия. На 27 април 1876 година управителят на Търновската кааза Реуф паша изпраща заповед до мухтарите (кметовете), до членовете на старейшинските съвети и първенците на селата в нахиите Хоталич и Сахра да бъдат изловени бунтовническите групи. Изрично е упоменато, че против лицата, които не съобщят или пък укрият бунтовниците, ще бъде приложен с цялата си строгост Законът на падишаха. Това е разгласено и се знае от населението.

По това време Поликраище в административно отношение спада към нахията Сахра. Нейният център вероятно е било село Полски Сеновец. Свещеник Георги Полуганов е един от предадените дейци на организацията и е посочен на властта като "комитаджия”. Турската потеря пристига в къщата му. Тя се е намирала в източната страна на селото на хълма, където днес са много от домовете на неговите потомци. Била в югоизточната част на двора на директора на училището Никола Попниколов. Турците искали първо да го бръснат, а после да го бесят. Брадата била символ, че е духовник. За тях бръсненето е било най-голямото унижение за един свещеник. След това той вече можело да бъде обесен като комита.

Преди идването на предствителите на властта обаче семейството е било предупредено. За да спаси мъжа си, презвитера Гергина Полуганова го зазидала в комина на къщата. При него имало храна, вода и дрехи. У дома им останала само тя, а всички други се скрили при роднини. Когато потерята пристигнала, тя намерила само нея. Попитали я къде е папазът. На чист турски език тя им отговорила, че е заминал по мъжки работи и не знае къде е, и че той не й казвал къде ходи. Турците повярвали, защото мъжът тогава не разправял на жена си какви са работите му.

Настанили се и зачакали идването на папаза, за да изпълнят заканата си. Гергина Полуганова била принудена да ги храни и да им прави кафета. През това време свещеникът стоял зазидан в комина. Как е издържал, само той си знаел. След две седмици чакане, турците най-после си заминали, тъй като попът не се завърнал. Така той бил спасен благодарение на хладнокръвието и смелостта на своята съпруга. Това е най-страшната заплаха, която е надвисвала над когото и да е било в селото. Не е известно в Поликраище в друг дом да са идвали турци по време на въстанието с нарочна цел да бесят определен човек.

След Освобождението свещеник Георги Полуганов разделил големия двор на къщата между петтимата си синове. Къщата останала за най-малкия – Никола, който съгласно обичая трябвало да се грижи за родителите си. След като свещеник Георги Полуганов се поминал на 25 октомври 1888 г., Гергина Полуганова продължила да живее при сина си Никола и снаха си Господина. На 18 януари 1894 г. Никола е ръкоположен за свещеник от Търновския митрополит Климент (Васил Друмев). През 1900 г. той си построява нова къща в северната част на двора и събаря старата.

Презвитера Гергина Полуганова е починала на на 27 юни (ст. ст.) 1905 г. в 12 часа на обяд на 90-годишна възраст в дома на сина си портойерей Никола Попгеоргиев. В знак на най-голямо уважение е погребана до съпруга си в църковния двор срещу входа на новата църква "Св. вмчца Марина”. Службата е извършена от няколко свещеници и на погребението са пристигнали хиляди християни от Поликраище, Сергювец и други селища.

==============

*Целият материал за саможертвената презвитера Полуганова е предоставен от нейния внук проф.Георги Георгиев, виден физик.

<< Sever.bg във Facebook >>