Емил Елмазов: Лимецът е дар от Бога

Известният билкар и лечител Емил Елмазов, стопанисващ билковия резерват „Билкария” в Боженския балкан ни разказа за „лимеца” – хлябът на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос... Нямаше как да не направим паралел и с новия стандарт на хляба – „България”.

Разговорът бе дълъг - имаше много за казване. И, за да не пропуснем нещо важно, не съкратихме нищо. Затова публикуваме интервюто в две части.

Част I:

Г-н Елмазов, темата за качествения хляб отново е на дневен ред. След  обявяването на стандарт „България” се оказва, че на практика никъде у нас няма качествено брашно за хляб, което да отговаря на изискванията. Каква е причината? 

След влизането на България в ЕС се сеят пшеници по определeни сортове. Това са хибридни пшеници. Между тях би трябвало да има хлебни и със сигурност има, но не винаги те могат да дадат добро качество. Още нещо, за което не се говори открито е, че земите ни в Добруджа са доста по-наторени. Някои от тях са и уморени. В много по-голяма степен това важи и за Западна Европа. Към един чувал хибридна пшеница за посев вървят още 4 чувала химикали. Химията в пшеницата не може да се изведе и остава до голяма степен в хляба. Не затова не става стандарта, а защото никой не пробва откъм остатъчни вещества от химизацията на селското стопанство. Но ние изнасилваме земята с химия и тя ни отмъщава с болести.

Има ли у нас качествено зърно за брашно и кое е то?

Качествено зърно често има, в добрите години има достатъчно, ако се съди по количество на протеините. Но, когато то отиде в мелниците, там никой не знае с какво се смесва. Веднага след смилането добрата, качествена хлебна пшеница, има леко жълтеникав вид. За да бъде продавана като бяло брашно, то трябва да се избели. Това става с химикал, което вече не е допустимо в ЕС. Избелва се и с разстилане на открито за 15 дни. Точно толкова едно истинско брашно запазва своя енергитизъм, онова, което семето е взело от слънцето, от земята и ги е съединило в себе си - или космическата светлина. Ако някой не иска да приеме тази формулировка, трябва да кажем биохимичната сила на веществото. Или ако и това някой не приема - високочестотните вибрации на ендоспермата - всичко, което изгражда вътрешната част на семето.

Това ли е показателят за качество?

За съвременните контролни органи това също не е показател, че хлябът не е добър. Те не изследват енергетиката, слънчевата светлина в семето. Търсят протеините. Според изискванията на ЕС те са около 24%, а нашата пшеница е с 22%. Има някои сортове с 20%, някои даже с 18%. Това са фуражните, с които от време на време се прави хляба. Тогава се налага да се добавят допълнителни глутенни вещества. Получава се хляб, в който глутеновата алергия е стаена и от което малките деца често се обриват. Ако днешният хляб се лиши от добавките, които има - а те са много и точно са описани в сегашната рецептура ( консерванти, пълнители, овкусители) - хлябът става скъп. Хем некачествен, хем - скъп. За това част от брашното, заменяйки го с тези пълнители, добавки и консерванти, не може да влезе в стандарта "България".

Как реагират на това мелниците у нас?

Само 1 или 2 мелници в България отговарят на изискванията. Ако трябва да се спазват, е необходимо вносно брашно. Но то също идва от доста химизирани места. Имам чувството, че се прави външна политика и се настаняват чужди производители, вместо да се работи по отношение промяната на сортовете и вкарване на високо стойностни семена, като лимеца например, но тогава пък хлябът ще стане още по-скъп.

Вече отворихте дума за лимеца - какво точно представлява той, как започнахте да събирате семената и откъде?

Всички лечители в древността са били преди всичко билкари. Емпедокъл е известен в древността като "резач на корени". Хипократ е бил много вещ билкар. Да не говорим за Гален, за Авицена. Те са ги събирали нощем, защото са вярвали и знаели (това днес го измерваме с Кирлианова фотография), че един корен, за да носи истинските стойности на елемента „земя”, трябва да се набере нощем и да се изсуши на сянка (да не го вижда слънцето).

Всички, които се занимаваме по-продължително и по-сериозно с билки днес в България, познаваме теоретически лимеца. Защото той е антиоксидантна храна – мечта. Бих казал това е мечтата на Хипократ: „Направи твоята храна лекарство и лекарството - твоята храна".

Веднъж извършвах проучвания в източните Родопи на местни ендемити (растения, обитаващи ограничен ареал) и видях този еднозърнест лимец. Не бях сто процента сигурен, защото той до голяма степен си прилича с някои други покритосеменни пшеници. Затова го изследвах в БАН, в института по генетика. Оказа се диплоид (клетките му съдържат по две хромозоми). Еднозърнестият лимец е единственият диплоид между покритосеменните пшеници. С това беше даден старт на много широко проучване и на възобновяване на тези семена. В продължение на 10 години тези шепа семена се превръщаха в килограм, 5, 100, 200 килограма... Докато се стигна до миналата година, която беше истински щастлива за мен. Тогава успях да раздам семена в различни краища на България. Лимецът се беше позагубил по нашите земи и беше позабравен, но сега е по-различно.

Как го приемат хората?

В Добруджа го прие една фармацевтка - Светла Дамянова. Тя се запали, защото е медицинско лице и разбира смисъла на едно хранене с жива храна. Тя бе запленена и от факта, че никаква радиация не прониква през четирите здрави плеви на това зърно и то се оказа съвсем вярно за днешния момент. След олющването двузърнестия лимец, който е бил посят на 200 км. от аварията в Чернобил, не е бил засегнат. Това се дължи именно на обвивката.

Какво друго е характерно за древния лимец?

Лимецът учи хората, че едно истинско растение би могло да си вземе от земята всичко, което му е необходимо, стига да се спазват някои природни условия. Той расте във високопланински земи, там където никаква друга пшеница не може да оцелее. Не поема от изкуствените торове и няма нужда от "химикални патерици" – добивът му не се променя. От 80 до 240 кг/дка. са максималните добиви в света от еднозърнест лимец. Не е изгоден на земеделците и те не го обичат, защото, като го олющиш остава половината - 40 кг. На когото и да го кажеш, ако той не разбира от дълбокия смисъл и дълбоката хранителна енергийна стойност на това растения, винаги ще го пренебрегне пред всички останали семена, от които се смила брашното. Той не съдържа от вредния глутен. При изследване се оказва, че протеините, които създават глутеновата алергия, в българския лимец се забелязват само следи, във френския има 10%, в австрийския има 12%. Иначе казано, това е уникално растение и точно си влиза в едно определение от Библията: „Защо трябва да изядеш 100 семена, след като можеш да се нахраниш с 10”?

Преди около 30 години сте убедил агронома на великотърновското с. Вонеща вода да бъдат засети 5 дка с древното семе. Каква беше реакцията, след като прибрахте реколтата и как се разви идеята оттогава до сега?

Това беше доста отдавна. Аз тогава бях зает с много други неща. Това не беше моето основно занимание. Още нямах резерват, нямах материалната възможност да осъществя идеята. Наложи ми се да замина, за да уча в Полша и тази идея тогава заглъхна. Не мога да ви кажа какво е станало със случая. Аз се интересувах, защото цялото село сееше валериана. Те произвеждаха най-добрата валериана, може би в цяла Северна България.

Оправдаха ли се очакванията Ви тогава?

Изглежда още е било рано. Още причините за болестите не бяха така добре изяснени. Хората страдаха от стомашно-чревни заболявания, но не така много, както днес. Освен това храната тогава беше по-качествена, макар че имаше една тенденция да се краде ДДТ* от ТКЗС-то и да се разпръсква по нивите. ДДТ-то се разпада почти 80 години. Все още в тези силно градинарски села хората бяха пооткраднали доста ДДТ и нямаше много сериозни перспективи.

Когато започнах да създавам резерват "Билкария" в Боженския балкан, аз попаднах на около 100 дка трънки. Те не цъфтяха, но това сякаш беше по-добре за земята, защото милионите, да не кажа милиарди, бодилчета бяха антени, които привличаха от Космоса и вкарваха в земята огромна енергия.
Сега, след като трънковите храсти вече ги няма, виждаме каква силна енергия струи от земята и как мощно се предава на растенията. Това го доказваме с Кирлианова фотография - като посеем едно и също растение в търновския регион, където също имаме земя, и в резервата. Оказва се че, където земята е била обичана или пък дори изоставена, е по-добре, отколкото там, където е била тежко и безогледно експлоатирана.

Откъде идва наименованието "весел хляб"?

"Весел хляб" го измисли журналистът Николай Москов, когато му обяснявах, че някои от билките, с които работим, подобряват вкуса и свойствата на лимеца. В някои по-слаби стомаси твърде силният лимец създава газове. Когато сложихме брашно от мащерка, този страничен ефект за някои хора изчезна. Когато му прибавихме 2% брашно от резене, привлякохме силата на билката на радостта. Като добавихме още малко маточина се оказа, че този хляб е хем успокояващ, хем развеселяващ.

Когато разкривахме цялата същност на лимеца (не само на веществено или биохимично ниво, но и на ниво въздействие върху емоциалността на човека, и на ниво въздействие върху умствените нагласи, и на информационно ниво, което означава най-високочестотната нотка, което едно растение може да привнесе в човек), тогава се оказа, че на физическо ниво лимецът укрепва преди всичко - имунитета и целия организъм, като хармонизира системите. Тези системи, които са разхармонизирани от произволните шумове, от доста мрачните миризми, които вдишваме, от безобразните храни и изкуствените прибавки към тях.

Следва...