Общо 107  находки от керамика, кост, камък, мидени черупки, антропоморфни фигури, сечива за всекидневни нужди, накити и предмети с култово предназначение са открити при археологически разкопки на могилата в русенското село Бъзовец.

И тази година се проведоха проучвания в района през юли и август. Научен ръководител бе Димитър Чернаков от Регионален исторически музей – Русе. В екипа участваха още доц. д-р Явор Бояджиев (НАИМ – БАН) - научен консултант, инж. Дончо Караколев – художник, студенти по археология от Нов български университет, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий",университет на Дъръм, Англия и студенти по български език и история от Русенски университет "Ангел Кънчев".

Oбект на изследване през този сезон бяха откритите през 2012 г. останки от две сгради и част от разрушена укрепителна система, датирани от първата половина на кеменно-медната епоха (4800 – 4550 г. пр. Хр.). Първата сграда е имала колово-плетена конструкция, обмазана от двете страни с глина. Пред входа е имало преддверие – навес. Подът на постройката е обмазан и вторично опален върху предварително наредени камъни, между които има спойка от сиво-зелена глина.

Oткрити са предимно фрагменти от керамични съдове и животински кости в повишено количество, находки от кремък – ножове, стъргалки, чукалки, кост – длета, шила, две гривни от мида Spondylus, използвани както за разменно средство, така и за накити. Сградата е била използвана за жилище.     

Този сезон продължи и изследването на отритата миналата година втора постройка, която се намира непосредствено северно до предходната. Тя е имала същата конструкция като първата, но е била двуетажна. Уточни се, че нейната дължина или ширина е 10 м. Тя била от типа "наколни къщи”. Бяха открити останки от четири носещи дървени колони, но общият брой на колоните вероятно е бил много по-голям. Пространството под тях е било използвано за съхранение на дървен материал, по всяка вероятност за огрев. Върху колонадата е била изградена дървена скара от греди, обмазани от горната си част с глина и оформящи подовото ниво на постройката.

Върху него са открити деструкции от керамична пещ приблизително с квадратна форма при основата. Постройката е имала и участък, който е бил двуетажен, но не се е разпростирал върху цялата й площ. Вероятно той е бил ползван за всекидневно обиталище, тъй като върху пода на втория етаж, който е имал поне пет етапа на обмазване и е опален, бяха открити фрагменти от натрошени съдове и находки от керамика – плочка и гривна, кост – шила, длета, накитни предмети, рог – копачки, кремък – ножове и стъргалки, бойни топки.

Сградата е била унищожена от силен пожар, доказателство за което са откритите множество мазилки и обмазки оранжево-червени на цвят с отпечатъци от колово-плетената конструкция, овъглена дървесина и петна от пепел. Резултатите от палеоботаничния анализ на проби от сградата показва наличие на семена в повишено количество от голозърнест ечемик и уров. Долният етаж от къщата е използван за хамбар. Не е открит нито един цял съд или значима находка в постройката, което е свидетелство, че нейните обитатели са имали време да изнесат най-ценната покъщнина и да избягат, преди пожарът да е изпепелил всичко.

Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на русенска фирма, РИМ и материална подкрепа на кмета на Бъзовец Георги Малев и Спас Генов – арендатор на терена.

<< Sever.bg във Facebook >>