Не работи? Ето как ще заработи
Замисляли ли сте се колко често чувате или дори вие сами употребявате израза "не работи". Когато разговаряте с приятели, когато слушате коментарни предавания по телевизията, когато четете статии в медиите, често ли се случва? Съдебната система не работи, полицията не работи, депутатите не работят, съседът не работи. Толкова много неща не работят. И в интонацията на фразата сякаш личи и недоизказаното "ако можеха да работят, всичко би било различно".
Ами ако наистина имаше начин всичко или, ако не всичко, то поне част от всичкото да заработи?
Американският специалист по телекомуникаци и нови медии Клей Шърки смята, че има такъв начин и решението се крие в социалните медии като блоговете и Фейсбук.
Неговата теория е проста. Човечеството повече от всякога разполага с излишък на време и съзнание. А новите технологии повече от всякога ни позволяват да се свързваме и да комуникираме. Всеки един от нас може да бъде медия и да разпространи информацията, която сметне за нужна или която сам е създал. Макар и силно опростена, теорията на Шърки гласи, че комбинацията от излишък на съзнание и наличието на двупосочни канали за информация може да се окаже ключът към решаването на редица проблеми.
Примерите на Шърки са глобални. В един от тях той описва софтуера Ушахиди, благодарение на който, при пълно медийно затъмнение, гражданите в Нигерия успяват да създадат независима гражданска платформа с информация за размирици на различни места в страната. Системата позволява чрез e-mail, sms или интернет да публикувате материал към определена тема. Така гражданите успяват да се информират за огнищата на насилие в страната и стотици животи са спасени.
По-интересни обаче са локалните измерения на тази теория. Безспорно, за да се организира голяма група от хора, трябва обединяващата кауза да е изключително силна и ясно дефинирана. Това трудно може да се получи с малки, локални проблеми. Но не е невъзможно.
Представете си, че живеете в квартал с население 20 000 души или пък град с такива размери. Разполагате с лятно кино, което обаче не е ремонтирано от 30 години. В същото време на територията на вашия квартал/град няма удобна сцена, на която децата ви да се изявяват безплатно. Общината не смее да се ангажира дори с обещания за ремонт и ситуацията си остава блокирана.
По данни на Делойт средното време, което хората в България отделят за гледане на телевизия е приблизително 3 часа на ден (2009 годината). В САЩ то е над 5 часа. Младите хора у нас странят от телевизора, но не и от интернет и компютърните игри, като времето, прекарано там, е еквивалентно на това пред телевизора.
Какво би станало, ако вместо да гледате телевизия или да играете на компютърна игра, отделите половин час, за да създадете група в социална медия, която да се занимава с решаването на проблема с лятното кино до вас?
Какво би станало, ако вместо групи, които нямат никаква гражданска стойност, във Фейсбук имаше повече групи за решаване на проблеми и дискусии?
Факт е, че процесът на създаване на групи и събития във Фейсбук следва пряко интересите на потребителите. В този смисъл, би била вярна логиката, че ако гражданите от гр. Х имаха желание да се организират и да ремонтират летния си театър, те биха създали такава група.
Тук има една особеност. Културата на ползване на интернет у нас обаче не е гражданска, а решението да създадеш полезна за всички група е именно гражданско. Казано по-просто, ние не ползваме интернет, за да вършим полезни дела, а за да се забавляваме. Според Евростат обаче 52 процента от българите между 25 и 54 години ползват активно социалните медии. Просто не ги ползват така, че това да носи допълнителна стойност (с изключения, разбира се)
Следователно, ако създадем гражданска интернет култура, имаме потенциала да използваме социалните мрежи така, че да решим много локални проблеми. Как обаче да стане това?
Най-лесният начин е с поощряване на добрия пример.
Север.бг е издание, което търси положителните новини и умишлено бяга от скандалите и жълтините. Това е така, защото вярваме, че положителната новина, както и положителният пример, имат по-висока стойност от негативната. В този смисъл, една бизнес инвестиция, която ще открие работни места, е по-важна от поредната вандалщина.
Това е и начинът да се възползваме от социалните медии. Положителният пример на групи, които търсят или предлагат решение на проблем трябва да бъдат поощрявани и разпространявани. Неотдавна в Север.бг публикувахме любопитен материал за английската общност в региона на Велико Търново, която се е организирала посредством Фейсбук група, която се бори за реконструкцията и отварянето на летището в Горна Оряховица.
Споделянето е ествестено човешко действие и трябва бъде насърчавано. Не споделяйте обаче само снимките си, споделяйте идеите си. Споделяйте действията си.
В интервюто си с кмета на с. Ганчовец Тодор Маринов си поговорихме за добрите практики в малката общност. Той ни разказа как хората от селото се обединяват, за да изградят обществена тоалетна при читалището, тъй като такава няма. Една от фразите му, цветуща до болка, бе: "Никой няма да дойде и да ни построи кенеф и аз им казах (на селяните - бел. авт.), че ако сами не си го направим, няма да стане)". Тази кратка и съдържателна фраза описва състоянието на повечето локални проблеми у нас, които сме посветили на местните администрации, вместо да решим по граждански.
Затова, важно е да се говори за проблемите, които интернет създава, но е не по-малко важно да се говори за инструментите, които интернет ни дава на безумно ниска цена. Инструменти, които при правилна употреба могат да решат проблеми, за които не сме си и помисляли преди това.
Разликата между полезния и вредния акт в интернет може да бъде разграничен (макар и не изцяло) между акта на създаване и акта на консумиране.
Създавайте повече, а консумирайте колкото ви е потребно.
