Възраждат 17 бойни марша
За първи път след близо 70 години са възстановени и изпети маршовете на три от полковете на 6-та пехотна Бдинска дивизия
You tube
Инициатива за възраждане на традицията на забравените български бойни маршове започнаха Агенция "Фокус" и Радио "Фокус". Сборник със 17 бойни марша и диск със съвременните им изпълнения ще излезе от печат през май.
Първото впечатление на любителите на българската хорова песен ще бъде свързано с разликата в текстовете. Голяма част от познатите на поколения българи маршове до днес не са звучали с оригиналния си текст. Главно по политически съображения, от тях са отпадали имена, географски понятия и събития, които не са били угодни и удобни на един или друг политически режим.
Така се променя текстът на "Велик е нашият войник" - Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк, написан по един начин в годините на самата Европейска война, и звучал по съвсем друг начин по плацовете на социалистическите казарми.
По този начин маршът "Идем, идем, сган проклета", написан от поета Кирил Христов през септември 1912 г. и пят от българските полкове, в който се казва:
"Идем, идем, сган проклета,
Срещай ни и трепери!
Виж, тракийските полета
Неброена рат покри!"
през 1946 г. се превръща в доста по-революционното и класово издържано "Партизан за бой се стяга, мята пушка на рамо...". Музиката си е същата само стиховете са сменени според конюнктурата.
В диска и в книгата са възстановени част от изконните географски понятия в песента "Де е България?" и не е пропуснато да се отдаде нужното преклонение пред делото и паметта на българите от Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини.
За първи път след близо 70 години са възстановени и изпети маршовете на три от полковете на 6-та пехотна Бдинска дивизия - "Ломци на Чеган" /Марш на 15-ти пехотен Ломски полк, "Козлодуйци"/Марш на 36-ти пехотен Козлодуйски полк/ и "Бдинци" /Марш на 3-ти пехотен Бдински полк в пълния му текст.
Изпълнението на покритите с неувяхваща бойна слава песни е на Академичен мъжки хор "Гусла" под ръководството на академик Валентин Бобевски. Записът е направен по поръчка на "Фокус" в залите на БНР.
През следващите дни Агенцията ще публикува и ще излъчи 17-те бойни марша в последователността на тяхното публикуване в новия сборник, с част от историята на тяхното създаване.
СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК БАЛКАНСКИ
Стихове: Добри Чинтулов
Музика: Добри Чинтулов
Стани, стани, юнак балкански
От сън дълбок се събуди
Срещу народа отомански
Ти, българите поведи!
Че сълзи кървави пролива
Във робство наший мил народ
Високо той ръце простира
Да го избави вишний бог.
И тъй ний много претърпяхме.
Та стига толкоз да търпим.
Да бъдем пак което си бяхме,
Ил всинца да се изтребим.
До кога, братя, ще страдайте.
Защо да не се съберем.
Така ли вечно ще се губим,
В робство всинца да измрем.
Я вижте, братя, погледнете.
На чуждите нам племена!
От тях добър пример вземете,
Как си прославят имена.
Станете, братя, вий станете,
Начало покажете вий -
Нека саблите си да запашим
И помощ ще да се яви.
На помощ сърби, черногорци,
Със радост ще се затекат.
А от към север храбри руси,
Тозчас ще се появят.
Дорде е мъничка змията,
Елате да се съберем!
С крака да и строшим главата,
Свободни да се назовем.
Да стане левът наш балкански.
От него вятър да повей.
та полумесец отомански.
Под тъмен облак да тъмней.
Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
Да си прославим имената,
Да гинат турски племена!
"Стани, стани юнак балкански" е една от най-ранните български възрожденски песни, възникнала още през 1840-42 г. в Одеса, където по това време Добри Чинтулов е ученик-семинарист. Публикувана е за първи път през 1863 г. в сбирката "Сватбата на хайдук Янча", в сбирката "Отечество, свобода или смърт" и в редица други сбирки и песнопойки, издадени преди Освобождението на България.
