Вход | Регистрация

Господ е най-големият дискриминатор

Господ е най-големият дискриминатор
Снимка: Булфото

Опряхте и до нас, нали, господа депутати? Така и трябва. Защо журналистите и писателите да не влизат в затвора, след като не можете да вкарате никой друг зад решетките?

Защо, когато Митьо Очите, едно от най-големите имена в подземния бизнес, ще излежи малко над 6 години и след ареста си беше пуснат под гаранция в размер на 2 000 лева, да не предвидите за родните журналисти и писатели до 4 години затвор и глоба между 5 и 10 000 лева за „проповядване и подбуждане към дискриминация, насилие и омраза“?

Да, европейци сме и като такива трябва да сме толерантни към околните, независимо от пола, етноса, сексуалната и религиозната им ориентация. Надали обаче има уважаващ себе си писател или журналист, който да използва думичката с „ц“ вместо „ром“, тази, чиято първа буква е „п“, а не хомосексуалист или онази с „к“ вместо жена с минало... За щастие живеем в страна, през която са минали стотици народи, всеки от които е оставил нещо от традициите си. Това ни прави толерантни. Не само нас, журналистите и писателите, а и всички българи.

Какво значи обаче да не обиждаме никого заради политическите му убеждения!? Това си е чисто вадене на очите, вместо изписване на вежди. Ами ако някой от пишещото братство реши, че има аргументи да критикува Борисов, Станишев, Костов, Димитров, Янев, Сидеров или който и да било друг политик, какво ще му се случи? Все пак ако пишеш срещу политик, това си е чисто обвинение към човек заради политическите му действия и следователно, убеждения...

За добро или лошо природата (ако искате я наречете Йехова, Аллах, Буда или както решите) ни е създала различни и ние няма как да се правим, че не сме такива. Повечето африканци тичат по-бързо от европейците, много европейци имат светли очи, а азиатците почти никога не оплешивяват.

И в журналистиката, и в литературата авторите трябва да са толерантни. Но, поправете ме ако греша, те са такива. И винаги са били. Поне тези, чиито имена се помнят и чиито произведения се четат.

Най-лошият вариант за дискриминация е орязването на свободата на словото. За да разберете какво има предвид, можете да си припомните „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу или „Под игото“ на Иван Вазов. Надали хуманните послания, които отправят авторите, ще имат същата сила, ако липсва противопоставянето.

Подобни закони винаги са излишни и отблъскващи с намерението си да потискат свободата на словото. Решете очевадните проблеми на страната ни, господа депутати, а след това си гласувайте увеличение на парите за гориво на служебните си автомобили, великденски ваканции и правила за поведение на журналистите и писателите.

Стоян Николов, Север.бг



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар