Зографът Стоян Недев – чудесата се случват около нас

За великотърновци Стоян Недев е познат като "Зографа”. Няма човек в града, който да не e чувал, че в ателието му блика лековита вода. Малко хора знаят, че той има 5 самостоятелни изложби в чужбина, печелил е златен медал от V-ти международен салон "East-West Eurointelekt” . В периода 1985-1990г. работи като художник-реставратор и зограф на щат във Великотърновската митрополия. По това време възстановява образите на много светци в черквите и манастирите на Великотърновска епархия. Реставрира 170 от 230-те икони, които са на постоянна експозиция в Учредителното събрание (Конака). Поводът за срещата ни с него е годишнината на един феномен.

Тази година се навършват 15 години, откакто в ателието Ви бликна чудотворният извор на свети Георги. Какво точно се случи?

Не съм обръщал внимание... 15 години ли станаха?! (смее се) Боже, колко вода се изля оттогава... Ами какво се случи... Като рисувахме иконата на "Св. Георги” с дъщеря ми, изведнъж се чу гръм, бюрото подскочи, раздрънчаха се стъкла... Дъщеря ми се разпищя, а аз помислих, че има земетресение. Избягахме навън, при съседите. Казвам им, че има земетресение, а те се смеят. Оказа се, че този трясък е само при мен. Махнах бюрото, видях, че подът е напукан и избива вода. Помислих, че има спукана тръба и ми мина на акъла, че ще ми се отвори голяма работа. Няколко приятели ми помогнаха да копаем, за да видим къде е повредата. След 3 метра дълбочина стигнахме до твърда скала, а водата продължаваше да си извира.

Как Ви дойде идеята да направите  чешма?

Един мой колега, скулптурът Стефан Комитов, отива за мрамор в Ямбол. Там го заболява ръката  и го завеждат при лечител-ясновидец. Стефан използвал момента, разказал му какво ми се е случило и попитал какво да правя. Лечителят бай Тодор му казал, че под ателието ми има аязмо с лековита вода, да я "хвана” и да направя чешма. Като ми каза Стефан това, аз взех проба и я занесох за изледване в ХЕИ – оказа се, че няма нищо общо с магистралната вода. Това вече ме накара  да се замисля, но пак нищо не предприех.  В рамките на 4-5 години свети Георги все ни даваше някакви поличби. Но ние сме от друго поколение хора, с  по-друга нагласа.

Поредният знак ни бе даден на връх Великден през 1996 г., точно в 12 часа на обяд. Пред ателието кацна бял гълъб. Такъв обаче не бях виждал – с червена човка и триъгълник на врата. Така е изобразен и ореолът на Бог Отец. Тогава започнахме да правим чешмата -  две седмици я градим, две седмици храня гълъба всеки ден. За Гергьовден чешмата стана готова и гълъбът излетя. На самия празник Гергьовден, докато правихме освещаването, гълъбът долетя отново. Гостите на тържеството направиха снимки, защото долетяха и други гълъби. Интересното бе, че на снимките се вижда православен кръст, образа на Св. Георги със змея и коня. След този ден чудесата започнаха да се случват едно след друго.

Какви заболявания лекува според Вас водата?

Най-вече очите, стомаха – колити и гастрити, остеопорози, анемия, алергии, кожни заболявания и гинекологични проблеми.

Имате ли представа на колко хора е помогнала?

Не знам точно, защото, когато се излекуват, хората не винаги се обаждат. Споделят обаче с други и така научавам, че е станало чудото. Знам, че благодарение на тази вода три семейства си имат бебета.

Вие не търгувате с нея, тя е безплатна...

Не търгувам, защото тя даром е дадена и така трябва да се дава на хората. Тук идват от цяла България.

С какво се промени животът Ви след всичко това?

Ами, промени се...Обърнахме се и двамата към духовната сфера. Не се интересувам от политическите игри и ежбите за пари. Освен това идва и Новото време,...така че човек трябва да има нагласа – мир, любов, прошка!

Вие сте  изработил и икона на Левски. Какво бе чувството, което вложихте?

Левски е мъченик за вяра и за отечество! През 1996 г. синодът на Инокентий го канонизира за светия. Понеже е велик българин, реших и аз да направя иконата му като на мъченик, с кръст в ръцете, защото... в Боливия Симон Боливар е революционер на  Латинска Америка. Хората там изразяват обичта си към него  като го изобразяват на тениски, значки и къде ли не. Аз реших Левски да го направя като икона и какви ли не упреци получих. Синодът на дядо Максим го отхвърли заради убийството. Аз мога да споря, защото царят-покръстител цели родове е избил и може да бъде светия, а един велик българин - не може... В това е цинизмът като има политически игри с една велика личност. Аз го изографисах с монашеско було, защото той не е хвърлил расото. На биеналето на "Изложбата на иконата” го отхвърлиха, защото не го е канонизирал Максим, а Инокентий и аз си го прибрах.

Дъщеря ви Елина също върви по Вашите стъпки, прави икони от перли и мъниста. Какви качества трябва да притежава човек, за да предаде душа на една икона?

Трябва да е духовно чист, да има въздържание. Въздържание и в храна, и в лоши думи. Макар че не е важно какво ще влезе в устата на човека, а какво ще излезе. Затова най-важното е любовта. За да рисуваш една икона и тя да излъчва умиление, трябва да има и вяра. Само тогава се получава одухотворен образ и като погледнеш тази икона, тя те грабва. Това се изобразява с погледа в очите.

Коя икона е предизвикателство за Вас, но още не сте я нарисувал?

Аз с любов правя всички икони... Все мисля да направя житието на Св. Патриарх Евтимий, все пак сме на търновска територия... Много журналисти са ме питали дали има нещо на лобната скала. Пред чужденците се хвалим от къде са хвърляни предателите, пък за Патриарх Евтимий няма дори табела там, на Царевец...

Над какво работите в момента?

В момента правя едно заклинание по арканите на цар Соломон. Заклинанието е на иврит и се работи при новолуние. Българите станаха зли хора и се занимават с магии, а това заклинание прогонва всички зли сили. Направих и едно сърце... На 14 февруари, на Св. Валентин 2010 година, в 3 часа през нощта ми се даде едно сърце, вътре с кръст и слънце в кръста. Символиката "сърце-кръст-слънце” олицетворяваше Вселенската Божия любов, любовта към хората, спасението и живота.

Напоследък много се говори за календара на маите и за свършека на света през 2012 година. Какво мислите по този въпрос?

Няма да има край на света. Ще преминем в друго измерение. Хората, които следват позицията "мир, любов, прошка” ще се извисят "нагоре”, а материалистите, които ламтят за пари, ще "слязат” на по-ниско ниво и, може би, ще си останат тука. Ще стане, както при маите – градовете остават, живата сила я няма.

Какво ще пожелаете  на хората?

Ще им пожелая да се замислят, защото идва Новото време... От началото на октомври 2012 година до 23 декември 2012 година ще има страшни природни бедствия и катаклизми – вулкани, земетресения...Тогава ще дойде Новото време... така че – мир, любов и прошка – това е! Хората да се замислят и по този начин да живеят.