На 4 март 1977 г. Румъния е разтърсена от най-силното в историята земетресение в Югоизточна Европа,
епицентърът е в Източните Карпати, окръг Вранча. Земетресението е с магнитуд около 7.4 по скалата на Рихтер. Епицентърът се намира на дълбочина 94 км.

Бедствието трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична - разрушени са на над 8 500 сгради и са убити повече от 1600 души в Румъния и в България.

Вранчанското земетресение (наричано също Свищовско земетресение) става в 21:20 местно време. Сеизмичната вълна достига Свищов след около 20 секунди. Градът потъва в тъмнина. Паника обзема свищовлии, които се опитват да избягат сред падаща мазилка и срутващи се комини далеч от сградите. Недосъбудените деца хленчат, жените истерично бърборят, мъжете мълчат и гледат загасналия и замрял град. Това са късметлиите.

Точният брой на мъртвите все още е неизвестен заради липсата на официална информация. Между 120 и 250 души, според различни източници, остават смазани под развалините на рухналите жилищни блокове. Коридорите на болницата са превърнати в голяма морга и в тях са наредени телата на загиналите. В зловещата редица има малки детски трупчета, младежи, застинали в мига на бягството. Има семейства, скупчили се в отчаян опит да защитят децата си, загинали под телата на своите родители.

Земетресението нанася щети и в България, като в Свищов са разрушени промишлени, жилищни сгради и има жертви. Засегната е и църквата "Света Троица", която е напълно възстановена едва през 2004 година.

Днес паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад "Велешана", където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат "Свилоза", както и в близост до училището "Алеко Константинов", където е бил разрушен жилищен блок. Разрушена е и административна сграда до гарата. Дълго след трагедията цари пълно информационно затъмнение, наложено от тогавашния режим.

<< Sever.bg във Facebook >>