Вход | Регистрация
Плевен 28°C

Христо Иванов - полицаят с душа на творец

Христо Иванов - полицаят с душа на творец
личен архив
Роден в Омуртаг преди 44 години. От 1993 г. работи в системата на МВР като полицай в Първо РУП–Плевен. Бакалавър по икономика, магистър по публична администрация, а в момента е последна година докторант в Академията на МВР. Свободното си време посвещава на дърворезбата, рисува, чете, интересува се от древните култури и кулинарията, доброволец към неправителствена организация. Бивш дългогодишен състезател по стрелба с пистолет към отбора на ОД на МВР–Плевен, многократен медалист.

Христо твори своите дърворезби с чувство и емоция, прецизно и последователно. Той работи и в полицията, и като доброволец, занимава се и с научна дейност, но мястото, където се чувства истински себе си, е неговото ателие. Запознайте се с него и неговата история за пламъка на красивото, за който трябва да се грижим цял живот, и за нуждата от взаимопомощ и вяра в хората.

Работиш в полицията и майсториш красоти с длетото. Как реши да се захванеш точно с тази професия, а не с професионално изкуство?

Да, работя в полицията. С дърворезба и рисуване се занимавам много преди да реша, че искам да работя като полицай, но никога не съм искал да превръщам удоволствието от работата в професия. Тогава магията изчезва. Приемам работата си като полицай съвсем отговорно, но искам да запазя дърворезбата като територия, където да мога да си почивам и да се чувствам добре.

Как и кога започна да се занимаваш с дърворезба? Сам ли се учи на техниката?

С дърворезба започнах да се занимавам съвсем случайно още на 7-годишна възраст. Беше първият учебен ден в пъри клас... Мой съученик, в последствие и приятел, ни заведе у тях по покана на баща му, да пием боза и да ядем пасти. Отидохме десетина момчета. Посрещна ни чичо Ангел, тогавашен директор на интернат в гр.Омуртаг, баща на моя съученик. Когато влязохме в тях, онемях... Цялата къща от входа, по стъпалата и в стаите беше в дърворезба. Забравих за бозата и пастите, забравих всичко останало. Бях смаян от красотата на видяното и си спомням, че исках да пипна всичко. Това някак ме омагьоса. Явно и другите деца са проявили интерес, защото няколко дни по-късно чичо Ангел отново ни покани в дома си и вече беше оборудвал една стаичка до неговото ателие. Разполагахме с три тезгяха и безброй длета.

В началото се редувахме да ходим, рисувахме и резбовахме на смени. Записах се на допълнителен кръжок по рисуване. Исках да съм най-добрият. Събирахме се след 17.00 часа и работихме до 20.00 ч. По това време в ателието на чичо Ангел се събираха приятели и съседи, за да обсъждат политическия живот в страната и да пият по една ракия. Препичаха сланина и хляб на печката, нарязваха един домашен суджук, сипваха си по едно в юсчета /100 гр. шишенца за ракия/ и ....някак си бяха единни, бяха приятели. Разказваха ни за техните дядовци и баби, за българските традициите, за обичаите, изобщо за живота.

Няколко години по-късно от дърворезбарите бяхме останали 4-5 деца. Малко преди да влезем в казармата, останаха само аз и още едно момче. Всъщност това беше времето, когато някой ми показваше и ме учеше. В казармата нямах длета и тезгях, но правех разни фигурки от дърво и шишарки.

След това как продължи с този "занаят”?

Като се уволних, си направих собствено ателие и се занимавах вече сам. И сега колата ми нощува на улицата, защото гаражът е превърнат в ателие. Сега е много по-голямо и оборудвано с почти всичко необходимо за дърворезба. Нямам художествено образование, може би и заради това не се приемам на сериозно. Никога не съм твърдял, че съм добър, аз съм просто любител. И не мога да продавам....

У дома е като в изложбена зала, навсякъде дърворезби и гоблени - съпругата ми Мила ги шие. Много от творбите си съм подарил на приятели по разни поводи. Дърворезбите ми са из целия свят, там където имам приятели – от Сащ до Русия.

Какво дърво използваш? Разкажи как протича подготовката и самият процес по изработка на творба от дърво?

Резбовал съм почти всякакво дърво – чам, върба, череша, чимшир и др., но най-любимото ми е липа или орех. Липата е меко бяло дърво, лесно се обработва, а орехът е тъмен и твърд, позволява по-ярка детайлност. Радвам се, че дърворезбата ми е хоби, а не професия. Когато резбовам, нямам срокове, нямам чужди изисквания, а оценката за работата си виждам в очите на хората около мен.

Всяка свободна минута съм в ателието, там се чувствам себе си. Спокойно ми е. Мога да стоя с дни без да изляза от там. Работя предимно на ръка, избягвам да използвам машини, освен ако не е наложително. Изрязвам ажурите си с лъкче и триончета на ръка, с годините си набавих много и най-различни длета. Когато работата е готова, импрегнирам дървото с восък. Така са правили дедите ни. Някои дърворезбари използват лакове, но аз не ги харесвам. Смятам, че восъкът придава една допълнителна топлина и мекота на дървото.

Откъде идва вдъхновението?

Музата идва от впечатление, може да е рефрен от песен, може да е някаква емоция. Първо си представям как ще изглежда. Композирам цялата идея в главата си. Често я сънувам и допълвам по нещо или махам друго. Започвам работа едва когато всичко, което трябва да направя, е изяснено в детайли. Представям си дърворезбата завършена и започвам да рисувам, често и направо върху дъската.

Научил съм се, че всяка ситуация трябва да се превръща във възможност. От всичко може да се вдъхнови човек - от радост, от болка, от успеха или загубата, от красотата или от грозотата, от музиката, от новина, от любовта, от децата ....от всичко. Зависи в каква житейска ситуация си.

Една от дърворезбите ти е Гербът на България с мотото "Съединението прави силата". В какво сме съединени според теб като общество и в какво - не? А силата прави ли съединението?

Герба на България направих преди 8 години. Това беше предизвикателство за мен. Когато правиш герб, не може да проявяваш творчество. Различно е от другите ми работи. Той е защитен от Конституцията, както и знамето ни. Не може да нарушаваш пропорциите му. Трябва да го изучиш, да опознаеш хералдиката, преди да започнеш работа. Изучих всички български държавни гербове, от първия до сегашния. И чак тогава започнах. В началото ми беше доста притеснено. Все пак той е на няколко нива, изисква определен обем, има множество перли и кръстове. Направих го от липа, а буквите - от чимшир.

Съединението прави силата! Колко вярно, но не и днешни дни, за съжаление.... Ние не си вярваме, не сме задружни както преди. Всъщност не вярваме в нищо и според мен там е бедата. Сега с тъга се сещам за времето, когато се събирахме у чичо Ангел и работехме. Събирахме се хора от всякаква възраст, хора с различни интереси, дори различна религия, но винаги имаше какво да ни обедини. И това ни правеше силни. Затова успявахме заедно. Въпреки че в държавния ни герб има точно 9 кръста, ние дори и в тях не вярваме. Забравихме религията си, празниците си, обичаите си. Забравихме българското в стремежа си да гоним европейските и американските ценности.

Трябва да преоткрием себе си. Да се върнем към онова, което ни караше да вярваме и да се обединяваме и тогава може би ще живеем по-спокойни и доволни. Религията и Бог са обединители за много народи. Мисля, че трябва да погледнем отново в тази посока. След това да върнем националната ни ценностна система на българи и чак тогава обединението само ще дойде. А то наистина прави силата. Спомнете си притчата на Кубрат за пръчките...!

Правиш иконостаси, а набожен ли си? В какво вярваш?

Не, в общоприетия смисъл на думата не съм набожен. Уважавам църковните празници и обичаи. На всеки църковен празник паля свещичката в иконостаса, ей така, за здраве най-вече. Не ходя на църква, не отправям молитви. Но вярвам!

Вярвам в доброто, в красивото, в децата и в хората около мен. Иконостаса, който направих, е на св. Мина. Той е бивш войник, който закриля семейното огнище, помага на слабите и на жените, помага хората да намерят душевен покой. Направен е от три вида дърво – липа, орех и чимшир, и инкрустиран със сребро и естествена кожа. У дома има и още един иконостас, този на св. Архангел Михаил. Него направих преди десетина години. Чества се на 8 ноември. Тогава се отбелязва и празникът на полицията, а съпругата ми има имен ден. На 8 ноември правим и курбан на дъщеря ми, която също се занимава с изкуства, но бойни. В нея много вярвам!!!

Правиш ли изложби?

Участвал съм в няколко общи изложби. Още като дете имам няколко първи награди от Орешака, Троян. От 20 години обаче не съм излагал дърворезбите си никъде! И те не са ме излагали /смее се/! Мечтата ми е да направим обща изложба на художници, дърворезбари, скулптори и други полицаи, които се занимават с изкуството. Искам хората да разберат, че полицаите не са лошите, че те също имат чувства, че могат да творят, че е добре да им се даде шанс и хората да повярват в нас!

Чешит ли си?

Повече от очевидно е, че между полицейската професия, науката и дърворезбата няма никаква корелация, в този смисъл, да. Може да се каже, че съм чешит!

 

Разгледайте дърворезби на Христо тук.



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар