Произходът на художествените занаяти в Троян и Троянско се открива в историята на града, възникнал в края на XIV и началото на XV в. като попътнопроходно селище на римски военен път, в старото местно население, в новозаселените, в природните условия, в близостта на Троянския манастир. През епохата на Възраждането Троян си спечелва славата на бъдно занаятчийско селище. Появява се чаршията, панаирът при Троянския манастир. Развиващата се икономика намира своите пазари и в Цариград, Босна, Херцеговина, Сърбия, Румъния.

Малка част от богатите колекции от старо и съвременно народно изкуство е подредена през 1968 г. в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства - Троян.

Троян е основен център в развитието на керамиката в България.  Популярността на Троянската керамична школа през Възраждането се дължи на даровитостта и опитността на майсторите да създават практични, полезни и красиви съдове. Преобладават меките земни тонове – жълто, кафяво, зелено а декорацията е три основни вида: ангобна, врязана (гравирана) и пластична. През XX в. конкуренцията води до промени в традиционната троянска керамика. Цветовата гама става по-пъстра, разработват се и се довеждат до съвършенство различните варианти на "троянската шарка".

Сред известните майстори грънчари от Троянския район са Байо Добрев, Стоян Йовков, Ангел Ковачев, Петър Цонков, Дочо Миревски, Дули Маринчевски, Йовка Кънчева, Цочо Петров - Добродан, Иван Табаков - Добродан, Цонко Тодоров - Троян, Минко Маринчевски - Терзийско, Минко Белевски - Бели Осъм.

Троянските майстори се славят и с дървообработващите занаяти. Дело на изкусната ръка на майстора-горянин са колата и хомотът, булчинската ракла и хамбарът, кобилицата и водникът, одърът и иконостасът. Украсата на дървостругарските изделия – паралии, чутури, захлупци, солници, бъклици, гаванки, хурки, е скромна. През Възраждането започва усилено изграждане на обществени сгради и храмове. Майсторите резбари от Ново село (днес Априлци) изработват иконостасите, царските двери и владишките тронове на редица църкви и манастири.

От по-известните майстори в дървостругарството и копаничарството са Минко Банковски - Троян, Лальо Лалев - Троян, Христо Русков - Троян, Пенчо Димитров - Троян, Минко Салапантов - Черни Осъм, Илия Мондешки - Орешак, Стефан Якимов - Орешак. От дърворезбарите - Йордан Иванов - Орешак, Веска Колева - Орешак, Павлин Тотев - Троян.

Троян е един от центрове в страната по медникарство. Известни са майсторите Тотьо и Найден Тотеви. А майстори на ковано желязо са Цочо Ковачев - Орешак, Трифон Димитров - Троян, Иван Матев - Врабево, Иван Мондешки - Орешак, Минко Цвятковски - Терзийско, Марин Николов - Троян.

Най-широко разпространен е ковашкият занаят – налбанството, брадварството, ножарството, ножичатството. Като занаят с особени чаршии в Троян и Ново село се развива медникарството. По стилните си белези то носи характеристиката на прибалканската школа – Търново, Карлово, Казанлък. Тюфекчийството (пушкарството) в Троянския край не се развива като занаят. Отделни прояви има в Троян, Ново село, Черни Осъм и Терзийско. Майсторите се придържат към традицията на балканското оръжие.

 Основен дял сред занаятите в Троянския регион заема и тъкачеството. Художествените тъкани са предназначени за домашна употреба и за уредба на жилището. Най-старинни тъкани са козякът, халището и чергата, в естествени цветове – сив, бял, кафяв. Много разпространена е шарената черга с характерните цветове – червен, зелен, черен и жълт. Същите цветови съчетания са характерни и за килимената черга, отличаваща се по своя декоративен мотив и техника на тъкане. Троянският китеник, изпълнен във вързана техника е с предпочитания от троянката растителен мотив – цветя от градината и листа от лозниците. Дребноформатните тъкани – възглавници, ленени и памучни кърпи с пъстри прешарвания, вълнените месали са безценно богатство, създавано векове със стан и ръка.

Известни майстори тъкачи Иванка Матева - Троян, Ана Салапантова - Черни Осъм, Верка Бонева - Троян, Василя Пенчева - Терзийско, Гена Николска - Терзийско.

<< Sever.bg във Facebook >>