В няколко издания на рубриката "Да научим повече" ви запознахме с видни личности от рода Попниколови от горнооряховското село Поликраище. За живота и приноса им към местната общност разказва техният наследник - проф. Георги Георгиев. Този път той "повдига завесата" за своя дядо Гечо, чието име носи, с част от спомените му за фронта така, както са ги записали наследниците му...

Георги Попниколов Попгеоргиев произхожда от най-видното семейство в Поликраище. Син е на протойерей Никола Попгеоргиев и презвитера Господина Попгеоргиева. Роден е на 3 април 1904 г. Завършва Духовната семинария при Черепишкия манастир. Не приема предложението да бъде ръкоположен за свещеник в Дряново и остава при родителите си и се занимава със земеделие. Оженва се за Мария Георгиева Каралакова и с нея имат три деца – Светланка, Здравка и Никола, родени съответно през 1927 г., 1929 г. и 1932 г.

През есента на 1944 г. Георги Попниколов е мобилизиран и първоначално заедно с други запасни от Великотърновския край е изпратен в Свищов, където преминават военна подготовка. През зимата на 1944/45 г. е зачислен в състава на Първа Българска армия, която трябва да замине за Унгария. Когато им е прочетена заповедта, непосредствено преди тръгването, си идва пеш от Свищов, за да се прости със семейството си. Той е от един от последните набори, които са свикани под бойните знамена. С него е и братовият му син Аспарух. Той е градинар в Будапеща и знае унгарски. Двамата са зачислени в медицинска част в гр. Печ. Действителността там е жестока. Те виждат големи ужаси и страданията на тежко ранени български войници, за които се грижат. За участието си в Отечествената война и за доблестната си служба Георги Попниколов е награден със сребърен медал.

Освен смъртта, която отвсякъде ги дебне, студът, мизерията и несгодите, с които ежедневно се сблъскват, на фронта има и весели моменти и даже смехотворни случки. Когато влизат в едно село, ги посреща възрастна жена и моли за помощ.

Тя плаче и иска българите да спасят кравата й, която е преяла, надула се е и вече загива. И тогава Георги и Аспарух веднага се притичват. Обличат се с бели престилки и Георги се обявява за ветеринарен доктор, а Аспарух – за неговият преводач. Заявяват, че ще излекуват кравата, но само трябва жената да заколи една кокошка, да я свари и да ги нагости. На нея много не й се иска, защото има само две-три, но прежалва една, заколва я и почва да я готви, за да се отблагодари на доктора и преводача.

Аспарух казва: "Чичка, не бой се, ще я оправим.” Обаче кравата не ще да се оправя. Още повече се надува и те виждат как заминава. Цяла нощ се мъчат с нея, разтриват я с една кобилица, слагат й сапунче. За да разкарат газовете, се опитват да я разхождат из дама. Не, та не.

Работата не отива на добре. Кокошката отдавна вече е изстинала, а кравата не се оправя. И тогава решават да я излекуват със запалена цигара, която слагат там, откъдето трябва да излязат газовете. И о, чудо! Кравата започва да изхвърля, каквото е погълнала. Не само, че се оправя, ами и се чувства гладна и почва пак да яде. Унгарката не може да си намери място от радост. Ветеринарният доктор и преводачът му не само, че изяждат кокошката, ами после и останалите и докато са в селото, всяка вечер са канени и срещани с най-големи почести.

При пробива на Драва Аспарух Попниколов е изпратен на първа бойна линия, а Георги Попниколов е оставен като последен резерв. Когато немците преминават реката и се насочват към Печ, при тях идва един полковник, строява войниците и започва да избира кого да вземе със себе си. Георги и Аспарух са един до друг в първата редица. Аспарух е много стегнат, изпънат като струна и с изпъчени гърди. Полковникът спира пред тях, поглежда ги, харесва Аспарух, потупва го по рамото и казва: "Юнак!”. Аспарух излиза напред и преминава към тези, които трябва да заминат.

Полковникът спира пред Георги, поглежда го, нищо не казва и отминава. Никой от заминалите не се връща. Не се връща и Аспарух Попниколов. Той загива геройски в битката с немските войски между 18–20 март 1945 г. При превземането на къща в унгарско село, когато се качва на тавана под покрива, за да го прочисти, е прострелян в челото.

За Георги Попниколов най-трагично след фронта е връщането през Сърбия. Там вилнеят всякакви шайки: титови партизани, дражамихайловисти и най-обикновени разбойници и мародери. Спират в някое сръбско село и вечерта, докато вечерят в кръчмата излезе някой навън и не се върне. Отиват да го търсят и го намират го убит. Взето му е само кепето. Излезе друг - и той убит – няма му колана, на трети – чепиците. Загиват млади българи за нищо. Дадени са и жертви поради некадърно командване и кариеризъм на началниците.

При оттеглянето си германците оставят добре укрепени и оборудвани за издържане на продължителна обсада и водене на резултатен бой опорни пунктове. Имат заповеди да ги задържат до определен ден и час и след това да ги изоставят, за да може изтеглящите се части да достигнат предварително определените позиции. Десетки българи загиват, водейки сражения за превземането им с няколко часа по-рано, отколкото е планирано предварително от немците, което в повечето случаи не донася особена полза.

След войната, през 1946 г,. смъртта спохожда дома на Георги Попниколов. Изтощена от тревогите и грижите, жена му Мария не може да се възстанови. Приживе нейното най-голямо желание е синът й Никола да се изучи. Времената обаче са трудни. Въведена е купонна система. Буквално настъпва глад. Мечтата на младежа да постъпи в електротехникум не може да се осъществи. По това време в Горна Оряховица учи и сестра му Здравка. Ето защо решават той да се запише в Софийската Духовна Семинария, където все пак има малка държавна стипендия. Сам притежавайки подобно образование, Георги Попниколов подготвя сина си за приемните изпити. Двамата разучават песента "Шуми Марица” – тогавашният химн на България, с която Никола се явява на тях. След кончината на Мария Георги Попниколов се жени втори път за Йордана Цвяткова Бундева, която е вдовица...

Внезапната кончина на Йордана и Георги само в течение на 50 дни през 1975 г. е съвсем неочакван и жесток удар върху всички, който много трудно преживяват. Георги Попниколов почива един ден преди рожденния си ден при неизяснени обстоятелства в болницата в Горна Оряховица, където е приет след настинка за по-сигурно и бързо лечение. Там прекарва само една седмица, без да има каквито и да било признаци за трагичен развой на заболяването му. На 1-ви април през нощта срещу 2-ри, след като са гледали първоаприлската програма по телевизията, му прилошава. Не му е оказана никаква помощ и никой не обяснава какво всъщност е станало. Единственото, което властите правят, е само да дойдат в дома му и да съобщят за случилото се...

Още за видния род може да прочетете в рубриката: Да научим повече!

<< Sever.bg във Facebook >>