Разказите за Япония - Страната на изгряващото слънце, продължават. След като ни разходи до едно от най-свещените японски места – Мияджима, разположен на о-в Ицукушима, нашият гид – Марияна Георгиева-Гроссе, ни разказа и за Хирошима – столицата на едноименната префектура Хирошима и най-големият град в областта Чугоку в Западна Япония. Той е известен като първият град, обект на атака с атомна бомба - от страна на САЩ по време на Втората световна война.

От летището на Токио пътувахме около един час с влак до централна гара, от която взехме друг влак до Хирошима. Разстоянието е 900 километра и го вземахме с най-бързия японски влак "Нозоми" ("Nozomi") Шинканзен за 5 часа. Най-паметното място в града, което се посещава от всички чужденци и от милиони японци е това, на което е паднала атомната бомба през 1945 г. В резултат на това градът е бил унищожен.

От сградите в епицентъра на взрива не е останало нищо: Всички сгради са били сринати, хората са загинали и просто са се изпарили. Това е потресаващо. За секунди тази част на града е изчезнала и е останала само една сграда с метална конструкция.

Преди атомната бомба...

... след унищожителния взрив...

Днес следите от катастрофата са напълно заличени. На мястото на епицентъра е направен площад с парк, на който е издигнат паметник на жертвите от това човешко безумие. Той се нарича паметник на мира.

Поставени са възпоменателни плочи за загиналото население, написани на няколко световни езика, между които и на руски.

На тях пише, че мемориалът е в памет на всички, които са загинали. Има и вечен огън. Единственото, което напомня за последиците от трагедията, е споменатата сграда, която е оставена във вида, в който е била след взрива.

От едната страна на площада е изграден конгресният център, в който се провеждаше конференция, на която участвахме, а от другата му страна е музеят на града, посветен на жертвите от атомната бомбандировка и на последствията от нея. В музея са поставени експонати, които държат будна човешката съвест и памет. Има многобройни снимки и макети, показващи как е изглеждал градът след бомбандировката. Те са толкова потресаващи, че не ми даде съвет да натисна копчето на фотоапарата си, за да ги заснимам.

Снимах само няколко музейни експоната: между тях снимка, на която е представен общият вид на мястото на епицентъра, точно където се намирахме, непосредствено след атомния взрив. Измежду многото снимки имаше такава, показваща как кожата от ръката на човек се е отделила от тялото му, свлякла се е от ефекта на бомбата и е провиснала. Показан е камък, на който е седял човек и от него е останало само едно петно. До него пише "Тук е седял човек.” Той просто се е изпарил.

Посещението в музея имаше потресаващо въздействие за нас!

Смятаме, че всяко едно безумно зверство в човешката история трябва по някакъв начин да се покаже на хората, за да е будно тяхното съзнание. Да знаят, че това е едно безумие и да не го допускат. Да правят всичко в рамките на техните сили то да не се повтаря. Следите от историята не бива да се заличават, колкото и зловещи да са те, да не се отричат факти от историята за постигане на себични интереси.

В това отношение от наша гледна точка Японската държава е направила необходимото. Точно на това място е построен и конгресен център за провеждане на световни научни и културни форуми, а на около 100 метра срещу него е музеят. Така присъствието на гостите на това място ще им напомня непрекъснато да бдят да запазването на мира.

Особено бе въздействието на целия комплекс и на мястото на американските колеги. Въпреки че много от тях са родени извън Щатите и то много след това събитие, въпреки че домакините и всички участници в конференцията се отнасяха с огромно уважение към тях и прекрасно знаеха, че лично те нямат абсолютно никакво отношение към това престъпление срещу човечеството, чувстваха морална отговорност за стореното от правителството на страната, чиито представители са.

По тази причина при нашата покана да отидем и да посетим музея на жертвите от бомбандировката, се извиниха и отказаха.

Ако ползваме Японския опит, у нас много поучително би било да се направи конгресен център непосредствено до Баташката църква или конгресен център и музей на жертвите от клането в Стара Загора; такъв център и мемориал на избитите Търновски боляри, мемориал на ослепените 14 хиляди Самуилови войни на местата, където тези престъпления срещу човечността са били извършени.

Ако точно там се провеждат международни срещи от всякакъв род, биха се знаели трагичните потресаващи факти от нашата история и също биха влияли да възпират нови общочовешки злини.

В началото на площада в Хирошима, между конгресния център и музея, се намира голям фонтан. В единия от ъглите на площада е издигнат паметник на онова японско момиче, което е заболяло от лъчева болест и е вярвало, че ако успее да направи всеки ден по един хартиен жерав и станат 1000, ще преодолее болестта и ще оцелее. Момичето е имало огромна воля за живот и се е борило с нея, но не е могло да се излекува и е починало малко преди жеравите да станат 700.

До паметника има изграден кът, където видяхме всеки ден да идват организирани екскурзии от училищата на Япония и ученици от всички краища на страната поставят на това място гирлянди от хиляди хартиени жерави. Така децата отдават почит към тази страна от историята на Япония. Това е част от тяхното обучение. Идват ученици от различни градове на Япония. Те посещават това място и показват преклонението си към жертвите на атомната бомбандировка.

Този досег с историята на страната им е изключително важен елемент от възпитанието, което получават в училището си. Много впечатляващ е редът, който съпътства тези екскурзии на учениците. Няма шумотевици, те се държат като на свещено място – в храм. Всички ученици носят униформи. Принадлежността към дадено училище, изразена със съответната униформа, е чест и гордост за ученика и за семейството му.

Носейки униформата, децата показват общественото си положение и благосъстоянието на своето семейство, което има възможността да ги изпрати да учат в определено училище. Това е въпрос на престиж за тях.

Едновременно с посещението си в Хирошима и със запознаването с историята на Япония, те използват всяка възможност за общуване с чужденци, за да усъвършенстват познанията си по английски език. Поради незначителния брой чужденци, относително малкото туристи и голямата разлика между японския и европейските езици, усвояването на английския език е проблем за японците и тук малко хора го говорят.

По тази причина в училищата се използват всички възможни средства за обучение, включително и разговорите с туристи по време на екскурзии. Една група ученици проведе своя урок по английски с нас в парка на площада до мемориалния комплекс.

Хирошима е напълно възстановен, модерен град с красиви здания, с широки булеварди и улици, с многобройни паркове и пълен със зеленина. Обаче, шокиращо за един човек, който идва в Япония с убеждението, че това е една от най-високо развитите в технологично отношение страни, е видът на електропреностната мрежа.

В Европа считаме Япония за изключително автоматизирана държава. Но, вървейки по улиците, виждаме как от стълбовете са провесени кабели. Някъде са добре стегнати, завити и имат прегледен вид, но на други места има кабели, които са провиснали по невъобразим начин.

В първия момент това не го очаквате, защото в Европа, а и навсякъде у нас, особено в големите градове, кабелите и цялата съобщителна мрежа, са под земята. На въпросите ни защо това е така, японците отговарят, че е направено заради земетресенията, с цел за да се избегнат непрекъснатите прекъсвания на проводниците и спирането на тока.

Хората в Хирошима са изключително внимателни, любезни и отзивчиви. Правят всичко възможно да ви помогнат. Когато не могат да ви разберат, от неудобство се кланят на чужденеца и се извиняват. Ако се намери някой, който говори поне малко английски, той веднага идва. Тези, с които общувахме, ни поканиха отново да посетим страната им...

Още снимки може да видите в нашата ГАЛЕРИЯ

<< Sever.bg във Facebook >>