Вход | Регистрация

Днес е открита първата ж.п. линия в България - тази между Русе и Варна

Познатото като "железницата на барон Хирш" трасе било построено малко преди Освобождението

Днес е открита първата ж.п. линия в България - тази между Русе и Варна
Снимка: sxc.hu

145 години от откриването на първата железопътна линия на територията на България се навършват днес. Това е и причината 7 ноември 1866 година да бъде приеман като датата, на която се заражда ж.п. делото у нас.

След края на Кримската война (1853 - 1856 година) властите в Османската империя окончателно разбират, че страната им изостава от останалите Велики сили във всички отношения, особено в инфраструктурата. Поради това в Истанбул решават да дадат концесия за изграждането на три железопътни линии в европейската част на империята, които да улеснят бързото придвижване на хора и товари.

Първата запланувана влакова връзка почти пресича Балканите по диагонал и осигурява пътуването от Златния рог до столицата на вече освободената Сърбия Белград. Втората свързва цветущия Одрин с Провадия - една от стратегическите опори на султана в днешна Североизточна България. Третата линия, която има дължина 223 километра, е именно тази между двата най-развити града на север от Стара планина - Русе и Варна.

След продължителни геостратегически игри, в които Великите сили се опитвали да сложат ръка върху примамливия проект на Високата порта, строежът на ж.п. линията между дунавската и морската ни столица бил започнат на 21 май 1864 година от компанията на англичаните Тревър и Хенри Бъркли, които получили 99-годишна концесия върху нея. До края на 1865-а били положени 22 километра релсов път от Русе и 32 - от Варна.

Любопитен, но и нерадостен от гледна точка на опазването на миналото ни факт е, че при строежа на кантоните, гарите, мостовете и поставянето на траверсите били използвани камъни от руините на първите две български столици Плиска и Преслав.

След преодоляване на стотици трудности и неколкократни забавяния за изпълнение на крайния срок, линията била открита. Първоначалната идея били тя да е част от пътя Лондон - Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили тя да се реализира. По-късно железопътното трасе било включено в международния маршрут Париж - Страсбург - Мюнхен - Виена - Будапеща - Букурещ - Гюргево - Русе - Варна - Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с параход, а от варненското пристанище до Цариград - с кораб на компанията "Лойд".Между двете крайни гари имало осем спирки: Червена вода, Ветово, Разград, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк), Касбичен (Каспичан), Провадия и Гебеджек (Белослав).

За нуждите на железопътната линия били докарани десет локомотива, произведени в английския град Манчестър. Първите вагони, дълги по осем метра и с четири купета всяко, също били британско дело. За султана бил доставен специален луксозен вагон.

Въпреки, че първоначално пътуването било безплатно, хората приемали влака като нещо твърде опасно и избягвали да го използват. Налагало се кондукторите да слизат на гарите и да убеждават резервираните потенциални пътници, че "тренът" е безопасен, което, разбира се, съвсем не било вярно.

През 1873 година, поради политическата нестабилност в империята и неспособността си да се справи със стопанисването на линията, Високата порта прехвърлила собствеността й на компанията "Източни железници" на австриеца барон Хирш.

Железопътното трасе е откупено от българската държава скоро след Освобождението (1888 година), а в края на века е направено и отклонение за Добрич. В изграждането на линията участвали около 15 000 българи.

 


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg




Докладвай за нередност в статията
Добави коментар