Вход | Регистрация

Историята на един хаджия

Историята на един хаджия
Николай Колев работи като библиотекар в Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков" във Велико Търново. Участва и председателства в литературен клуб "Никола Вапцаров" във Военния клуб. Членува и в други организации, доста граждански активен и почти няма свободно време.

Преди дни великотърновецът Николай Колев се завърна от екскурзия до Израел и стана хаджия. Той е посетил най-светите за християните места - рожденото място на Исус Христос във Витлеем и Божи гроб в Йерусалим.

Думата хаджия има арабски произход и означава задължително поклонение. Хаджия е обръщение, което получава всеки поклонник след посещението му на свещеното за религията, която изповядва, място. За християните това е Божи гроб в Израел.

В миналото българските хаджиите са се радвали на особена почит като свети и състоятелни хора. Тяхното поклонение обаче траело най-малко 6 месеца, като не е известно как са се предвижвали до Божи гроб.

Срещнахме се Николай, който сподели с нас впечатления и снимки от пътуването си до светите места.

Как стана така, че замина за Израел?

Стана така, не бих казал на шега, но по много интересен начин. Имам един приятел, който, като си седим на маса и говорим, излиза с някакви такива идеи, за които, интересното е, че преди това не съм се сещал.

Преди две години той ми каза, как иска да отиде до Атон. Там казвали, било голямо спокойствие, било очистване за душата и оттам човек се връща като нов.

И няколко месеца след това, друг мой приятел - Христо ми предложи да отидем до Атон и отидохме. След една година Христо пак ми предложи да пътуваме до Атон, но аз му дадох идеята да отидем и да станем едни хаджии. Той се казва Христо Чорбаджийски и Хаджи Христо Чорбаджийски става една много интересна комбинация. 

След това съвсем случайно участвах в предаването "Стани богат". Случайно, защото там е голяма случайност да те изберат. Бях решил да отида на екскурзия в Япония, ако взема голямата награда от 100 хиляди лева. Но понеже не можах да се докопам до нея реших, че с парите които взех, най-доброто, което може да се направи с тях, е да се отиде до Израел на екскурзия до светите места. Това е една голяма цел на хората, които си имат изградено сериозно християнско съзнание.

Това накратко бе идеята за поклонническото пътуване до светите места.

Какво те впечатли по тези места?

Най-много ме впечатли, че всички неща, които са описани в Библията имат точно място в Израел. Не са просто някакви предполагаеми. Всичко се знае къде точно е станало, изваждат се хиляда доказателства за това. Впечатли ме, точно тази конкретност на библейските текстове, че няма нещо което да е измислено. Единственото нещо, за което има съмнение е мястото, където е кръщаван Исус Христос, защото от Библията не става много ясно. Най-предполагаемото място се намира на територията на Йордания. Има едно определено място, където хората ходят и извършват това тайнство.

Казва се, че не е нужно да се знае точното място, достатъчно е да влезеш във водата, да се потопиш три пъти целия и така се извършва прочистването в река Йордан.

Храмът "Свето Възкресение Господне" (Гроб господен), който беше доста голям като мащаб също много ме впечатли. Аз винаги съм си мислел, че като вървиш по кръстния път ще вървиш по някакви хълмове. Ще има пясък и камъни, най-много някаква палма да има, някой кактус. Оказа се, че всичко това в момента е направено в една голяма обща сграда. Навсякъде има само мрамор, злато, ценно дърво. Движиш се под покрив, не те пече слънце, не те вали дъжд. Изуми ме как хората са успели тези всичките места да ги поместят в едно цяло голямо сдание.

Друго нещо, което ми направи силно впечатление е благословения огън, който слиза от небето на Великденската литургия. Огънят идва през едни като илюминатори и отвън го чака православния патриарх. Ако католици или други чакат огъня, той не излиза. Това е много интересно.

Там всяка една история е покрита с голям мистицизъм, с големи чудеса и просто няма как да не ти направи впечатление.

Каква е енергията, която се усеща по тези места?

Има някои хора, които са много превъзбудени, скачат, пеят. Аз такива хора не можах да видя, но видях много хора, които са се отделили от общата маса от поклонници - те са встрани, стоят с часове и си се молят.

Много често хората изпадат в еуфория, когато отидат в река Йордан, за да се пречистят и повторят стъпките на Христос и неговото кръщене. Учените обясняват този феномен, понеже река Йордан е в депресивна форма на над мунус 200 метра под морското равнище. Там въздушните маси на реката са с голяма гъстота, човек възприема най-много кислород при вдишването и когато това стане се получава една чувствена еуфория, веселост и някакво временно безумие, ако мога така да кажа.

В това има много чисто вътрешен и емоционален момент. Там сърцето на човека се отваря и по този начин той се освобождава от много неща, които са го тормозили дотогава.

Там е мястото където човек би се почуствал добре. Ние ходим по света - Париж, Виена...Това са хубави и големи градове, с невероятна архитектура, с колосални религиозни храмове. Но е просто някаква архитектура, свързана с името на някой много голям архитект или художник. В Израел есичко е свързано основополагащия камък на нашата цивилизация. Все пак ние сме към западната цивилизация, ако мога така да кажа, където нашият модел изцяло се формира върху библейски текстове, върху Библията - книгата на книгите. Хубаво е да отидеш и да виждаш откъде е тръгнал твоят корен, откъде е тръгнала твоята духовност, тази нематериална същина.

Как се чувстваш сега като поклонник?

Чувствам се някак си по-уверен във себе си. Повече отстоявам правата си. Смятам вече, че това, което съм аз, по някакъв начин не може да стои там някъде скрито, захвърлено и смутено в ъгъла. Точно това, че съм изпълнил този път и съм се върнал към първоначалното вече ми дава една по-голяма сила за живот.

Би ли се върнал?

По принцип бих се върнал, защото там има много интересни неща за посещаване. Видял съм основните, но има още какво да видя.

Ще си смениш ли името?

В началото бях напълно сигурен, че ще отида в Общината с удостоверението, че съм станал хаджия и ще пискам да ми си сменя името. Но сега си мисля, че не е нужно чак такова претендиране с титлата хаджи. Ще трябва да измине още малко време, докато реша окончателно как ще постъпя.

Какво е мислиш за последните скандали около българските митрополитите?

Мислел съм си по тези въпроси, да. Сега като извадиха тези сведения за митрополитите и кои са били служители на държавна сигурност, единствените двама които не са в тези списъци са прекалено млади. Това ме навежда на мисълта, че те просто тогава не са имали друга възможност. Това са хора, които се грижат за душите на хората и тяхното спасение. Мисля си, че че не са отишли да го направят доброволно, били са принудени за да изпълняват и тази служба.

Мисля си, че в България минаха много години от началото на прехода, когато още тогава тези неща трябваше да бъдат разрешени. Защо повече от 20 години след това се повдига тази завеса над тези висши духовници? Мисля си, че има някакъв умисъл за това нещо. Сега е важно самата църква, като институция как ще реагира и отговори на това ново предизвикателство, защото все пак тя е нещото което трябва да определи съдбата на тези хора. Обикновеният мирянин няма толкова постоянен достъп с по-висшите клерици. Повечето хора си общуват с енорийския поп, който де факто отговаря за тях пряко.

Достатъчно ли е това общуване?

Религиозността си е строго лично нещо. Свещениците са един вид посредници между Господа и тебе, но ти можеш и сам да си общуваш с Господа. Просто в църквата се ходи, защото си част от някаква общност, трябва да има някакъв духовен пастир, който да те ръководи. Свещеникът е добър защото добре си ръководи паството.

Добри ли са нашите свещеници?

Аз не бих казал, че познавам някой лош такъв тук във Великотърновската епархия. Мисля си, че всичките ни свещеници добре си изпълняват делата. Дори някои от тях работят много добре с миряните. Друго е, че все по-малко хора искат да се занимават със своята душа и ги вълнуват нещата, които са свързани с тези аспекти. Просто така малко се е скъсала нишката.

Сподели, че имаш идея да организираш сдружение на хаджиите. Разкажи ни повече за това.

Идеята ми е да се съберем хаджиите във Велико Търново и да направим едно сдружение, една неправителствена организация, която ще се казва "Търновски хаджии". Разбира се няма как да се съберем всички, но колкото е възможно повече, колкото имат желание.

Младите хора започват да се отдалечават все повече и повече от духовността и организията би могла да се занимава с този проблем. С ресурсите, които разполагат, защото предполагам, че ще има по-заможни хора, с по-големи властови позиции, ще можем да организираме пътуванията годишно на един или двама млади хора до светите места. И като се върнат оттам по някакъв начин да представят своите впечатления под формата на пътеписи или нещо друго подобно.

Един път или два пъти годишно ние, хаджиите може да се събираме като общност, да осъществяваме контакти помежду си.

Иска ми се това сдружение да се учреди в Преобтаженския манастир, като едно старо духовно средище.
Мисля си да я реализирам тази идея, предстоят ми срещи с някои от хаджиите които познавам. Отделно трябва да се говори с игумена от Преображенския манастир

Сподели с читателите ни някая иинтересна история от пътуването?

Много интересно беше проблемът с влизането и излизането в държавата Израел. Тук на софийското летище един час проведоха разпит с нас защо сме тръгнали, откъде сме намерили пари за екскурзията, носим ли разни пакети. Интересуваха се от всякакви неща.

Навръщане си бях взел кристали със сол, бях си напълнил в едно шише вода от Мъртво море. Тези неща на скенерите излязоха като странни пакетчета. Аз така хубаво си бях подредил багажа, което за един мъж е много трудно, а те там ми го разбичкаха целия и се чудеха 2 часа на нещата, които носех.

Бяха ме предупредили да внимавам със служителите на летището в Тел Авив, защото ги избирали по глупост, колко то по-тъп и невъзприемчив е човекът, толкова по-добър е той за работа на летището. Ти му разправяш че си от България, той те пита има ли такава държава изобщо. Задават странни въпроси, които, освен че са тъпи, и те обиждат.

И въпреки военната обстановка не те беше страх да предприемеш това пътуване?

Не. Единственият ми страх бе дали ще ме пуснат в Израел. Дори всичко да си си платил и всичко да ти е уредено могат да не те пуснат в страната си. Хората се пазят, защото са оградени, все пак навсякъде, от врагове.
 

 

_________________________________________________________________________________


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар