За 140-ти път истинските българи прекланят глава пред делото на Левски – Васил Иванов Кунчев, Апостола, Йеродякона… - човекът от народа, който, пренебрегвайки собствените си интереси, се поставя в услуга на Народа си и увисва на бесилото, заради „съня“ и страха на своя Народ.

В поредната си книга "Нови щрихи в идейните възгледи и дейността на Васил Левски" проф. Иван Стоянов представя неизвестни факти около личността на Апостола. За тях и книгите му бе и разговорът ни с професора...

Професоре, това е поредната Ви книга за Левски...

Да, това е четвъртата ми книга. Тази е самостоятелна, а останалите три са в съавторство с проф. Дойно Дойнов и с директора на Националния музей в Карлово Дора Чаушева. Тази книга е строго научно изследване, а някои от другите са предназначени специално за европейските читатели. „Апостола на българската свобода“, например, беше преведена на 8 езика – на всичките големи западноевропейски, плюс унгарски, норвежки и руски език.

Книгата „Европейските измерения на Васил Левски“ беше предназначена за българските читатели. Другата книга, която направихме, е „И някога, и днес, и завинаги – памет за Апостола“. В нея сме събрали по-голямата част от писанията, още от неговите съвременници до наши дни – като се започне от Любен Каравелов и Панайот Хитов и се стигне до съвременните изследователи.

Това са преди всичко оценките за Левски, слова, които са произнасяни, кратки откъси от книги. Тя е много полезна като книга, защото може да послужи за всички тържества в училищата и годишнините за отбелязване на Левски. Издавахме я няколко пъти в хилядни тиражи.

Какво по-специално за Левски сте написал, което европейците трябва да научат, а ние не? Кое е различното?

Доста голяма е разликата. В тази, която е за българския читател, имам една студия, „Европейските измерения на Васил Левски“ и всичко друго е посветено на европейските революционни дейци. Това са Мацини, Гарибалди… Има очерци за Кошут, Петьофи, Бакунин, Херцен… Написал съм очерк за Фритьов Нансен, тъй като парите за това издание, бяха осигурени, забележете!, от Норвегия, от Исландия и от Лихтенщай – държавите, които изобщо не знаят кой и какъв е Васил Левски.

В книгата, която е предназначена за европейския читател, в по-популярен вариант и стил, са представени основните моменти от живота и дейността на Васил Левски и това, което имаме останало от него до днес и се намира в Националния музей в Карлово и Музеят „Васил Левски“ в Ловеч.

Кога написахте новата книга?

Тя се появи миналата година през юни месец, защото две години преди това бях обещал на карловци нова книга за Васил Левски, тъй като много пъти сме спорили в Карлово на конференции и на срещи, обсъждайки някои неща, които досега не бяха написани. И карловци казаха: „След като сте толкова умни, вземете напишете  нова книга.“

Кое не е известно за Левски на хората?

Много неща… На първо място откъде идват неговите подтици, за да изкаже всичките тези идеи, които лансира в българското политическо пространство. Те не са плод на самостоятелно откритие, а са заимствани непосредствено от европейската политическа мисъл, но чрез Касабов, чрез Каравелов и чрез Раковски. Това са и тримата му „университетски“ преподаватели.

Не е известно и това как той вижда бъдещата република, макар че Николай Генчов беше написал една великолепна книга – „Левски, революцията и бъдещия свят“.

В моята книга се опитвам да покажа неговият републиканизъм в по-пълна светлина. Той е убеден републиканец, но изразът „Свята и чиста република“ не е негов - това, с което сме израсли в училище, това, което ни е насаждано /съвсем основателно, разбира се, защото и аз съм го писал в моите учебници/. Сега, когато отворих документацията, се оказва, че този израз е на едни негови родственици, които му го приписват през 1884 г. с добра идея, с нормален замисъл, за да стане Левски знаме на съединистката идея.

Това е 1884 г., Карлово е w пределите на Източна Румелия, това е вече времето, когато наближава апогея на съединисткото движение. И нищо лошо, че правят Левски знаме на това движение. Но историците трябваше да го кажат това нещо.

Двама автори – Иван Унджиев, който е написал най-голямата биография и Никола Кондарев казват, че този девиз е поместен в негова дописка, публикувана в бр. 7 на в-к „Свобода“ от 13 февруари 1871 г. Kато отворите вестника, там пише нещо съвсем друго: Че ще имаме едно знаме, на което ще имаме три думи: „Свобода и всекиму своето“. Няма „свята“, няма „чиста“ Република.

Но този израз вдъхновява много хора – и млади, и стари…

Левски има по-силен израз. В свое писмо до един карловски чорбаджия той казва, че в България ще има свобода и чиста република. „Свобода и чиста република“ е много по-стойностно като израз. Разбира се, някакво разминаване няма и родствениците не са опорочили идеите на Левски, но малко са ги преиначили.

Били ли са заедно в революционната борба Левски и Ботев?

Това е другото ново в книгата. Двамата не са се познавали и не са се срещали изобщо до смъртта на Васил Левски на 6 февруари 1873 г., тъй като нито единия, нито другия споменават имената си до тази дата. Чак през 1875 г., когато застава начело на БРК, Ботев пише една статия. Но, като председател на революционния комитет, той се е запознал вече с документацията - първо четите на Стефан Караджа, после организираното движение, Ангел Кънчев, Левски и т.т.

В късната есен на 1875 г. пише стихотворението „Обесването на Васил Левски“ и прави известния български календар, където между българските светии поставя и лика на Левски.

Някои западни медии се опитват да прокарат идеята, че се въодушевяваме от личността на Левски, но не и от идеите му. Така ли е?

Мисля, че най-вече от идеите трябва да се въодушевяваме, макар че българите не ги познават тези идеи. Аз представих книгата в Българския културен дом „Витгенщайн“ в Австрия, в Братислава, този месец на 27-ми ще я представям в Българския културен център Москва.

Другите книги за Левски, които ви споменах, бяха представени в Париж, Осло, Брюксел, Буда Пеща и на още много други места. Така че, общо-взето, европейците вече започват да познават Васил Левски.

Колко са актуални днес неговите идеи?

Ако ние реализираме тези идеи, наистина можем да станем нещо от това, към което се стремим. Но не ги ли реализираме…

Какво ни пречи да го направим?

Всичко! Не го познаваме… Кой от политиците знае нещо за Левски? На 18 февруари и на 18 юли прочитат по едно слово, което им пишат историците и… до другия 18-ти. При това положение е трудничко нещата да станат…

Смелост ли липсва?

Пред турската следствена комисия Левски казва така: „Българите обичат свободата, българите искат свободата, обаче я очакват да им се поднесе в къщите на тепсия. Мисля си, колко ли са станали въпросителните, когато са го карали по дългия път от Къкрина, през Ловеч и Търново, до София и оттам - до бесилото… И нито една пушка, макар и през девет гори в десетата, за да си помисли, че тази страшна революционна организация, която е създал, си е помислила за него и е решила да направи нещо да го освободи…

А що за народ сме, щом като никой не е дръзнал да направи поне един опит да освободи Апостола?

В спомените си Христо Иванов-Големия пише, че е знаел кога го докарват и даже погледите им се срещнали… Събрал комитета и решили да направят топки с кълчища, да ги запалят и да ги хвърлят в затвора, турците да се разбягат и Левски да избяга. Само че топките с кълчищата са само в спомените на Христо Иванов-Големия… За мен това е късен рефрен на гузна съвет. И всички други опити за освобождаване на Левски, които са описани в спомени, също „припяват“ на този рефрен.

След като научават, че Левски е заловен, всички замръзват и само се молят „Богу горещо“ да не ги сполетява същата участ – загубват и ума, и дума… И нищичко не правят по този дълъг път, за да оставят една малка утеха у отиващия си от този свят човек, който ги превръща в хора, в нация, в Народ…

Аз не съм народопсихолог, но ще ви кажа какво съм чел от Иван Аксеевич Аксаков. Когато Михаил Григориевич Черняев /възпят в песента „Марш, марш, генерала наш…“/ казва, че българите са страхливи, лениви, не искат да участват в сражението, Иван Сергеевич Аксаков му казва така: „Вярно е, че българите не са войнствени като сърбите, черногорците, румъните и гърците. Те са по-скоро трудолюбив и миролюбив народ. Но все пак ние трябва да им помогнем, защото те са ни дали писмеността и вярата.“

И аз си мисля, че, ако сме дали само това – вярата и културата на славянския свят – си струва да се гордеем, че сме българи!  

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg