На днешния 12 април отбелязваме един от най-обичаните, пъстри и весели празници през пролетта - Цветница. Денят е познат още с имената Връбница, Цветна неделя, Куклин ден.

Празникът се чества в неделята след Лазаровден, шест дни преди Великден. Празнуваме влизането на Исус Христос в Йерусалим. 

В града той влиза на магаре (животно, което символизира идване с мир и приятелство), а не на кон, както обикновено се отправяли бойците на война. Идвал, за да служи на хората, а не да воюва с тях. На този ден  Исус е бил посрещнат на портите на Ерусалим по царски, като ликуващата тълпа е обсипвали пътя му с палмови клонки. Той е бил смятан за Син Божи, след като на предния ден е върнал от мъртвите Лазар, брата на Марта и Мария.

Макар свързан с конкретно религиозно събитие, празникът се възприема от народа ни повече като пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват своето раждане. Ден на цветята, младостта и раждането за живот отново на света около нас.

Днес имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета - Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Ралица, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.

В плана на народната представа за ред и порядък се среща митологичният образ на змея, който, също като Лазар, е на границата на нашия и отвъдния свят. Често представата за него се свързва с атмосферни явления, дъжд, град, гръмотевици. Пролетта и празникът са добро време чрез магия и песни да бъде умилостивена разрушителната стихия на времето.

На Връбница от змея могат да се предпазят и момите и задължително трябва да го направят. Само мома, която е участ­вала в обичая "кумичене", може да бъде спокойна, че няма да бъде залюбена и погубена от змей. 

Рано на сутринта лазарките отиват на реката. Носят китки от цветя, върба или малко хлебче. Това е хлябът "кукла" (има форма на дете). Момите се нареждат на брега или на моста, пускат китката или парче от хляба по течението или ги слагат на бухалка и пускат бухалката. Следят чия китка или хляб ще излязат най-напред. На която принадлежи, тя е "кумицата" и на нея ще оказват най-голяма почит, ще я носят на ръце и ще я уважават. На места дори "говеят", мълчат, пред нея чак до третия ден на Великден. Тогава тя кани своите лазарки на гости, гощава ги с баница и червено яйце, символично им прощава за всичко и те отново проговарят. 

Преди да пуснат своите китки в реката, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змей, от неговата зловредна и опасна любов. След този ритуал те вече не се боят от змея, пеят за любов, брак, щастие. Припяват на девойка и момък, за които се знае, че се обичат. Връзват люлки, люлеят първо "кумицата", а после всички поред. 

С цветя и върбови клонки на този ден и до днес се ходи на църква за празнична служба и водосвет. Причестяват се млади невести с малки деца, ако нямат свои – с роднински.

Всеки взима от осветените в църквата цветя и ги носи през деня или ги отнася у дома пред иконата. С осветените цветя се бае против уроки и болес­ти на децата и животните. С върбовите венчета и тайнствени заклинания през лятото се разпръскват и прогонват надалеч градоносните облаци.

На Връбница не бива да се режат лозя, защото няма да дадат плод.

На празничната трапеза на Цветница можем да хапнем риба. Освен рибата обаче, всички останали ястия църквата повелява да бъдат постни – салата от пресни зеленчуци, картофи, ориз, фасул, яхния от стар боб или пък пълнени постни чушки. На почит на този ден са зелениите – коприва, лапад, спанак, с които може да приготвите чудни супи и яхнии.

Честит и цветен празник!

<< Sever.bg във Facebook >>