Вход | Регистрация

Русе 16°C

Светът на разследващ митнически инспектор

Светът на разследващ митнически инспектор
личен архив
Теодор Тончев е на 33 години, от Русе. Работи като разследващ митнически инспектор от повече от 2 години. Завършил е „Право“. Обича да рисува, като отвъд делника, изразява душевни си търсения чрез картини.

Интересна изложба бе открита на 10 декември в Русенската художествена галерия.

Тя носи името "Разноцветни размисли и страсти за ново начало”, а любопитното бе, че тя е на Теодор Тончев, дознател от Митница Русе. Оказва се, че отвъд делника 33-годишният разследващ митнически инспектор изразява своите душевни търсения чрез картини – предимно графика и маслени бои. Творбите си определя като "говорещи картини". Чрез много и различна символика произведенията отразяват наблюдения върху живота и душевни състояния, обединени под мотото "В цирка на дните”.

В изложбата участва с 14 свои творби, рисувани в периода 2011 – 2013 г.

Експозицията бе обща на Теодор и още двама русенски творци.

Г-н Тончев, как така митнически инспектор, със строго определени задължения, спазващ Закон, наредби, се впуска да твори и то с четка в ръка?

Работата на разследващ митнически инспектор малко или много има общо с рисуване на картина, защото като отидеш на едно местопроизшествие в зависимост от разнообразните аспекти на ситуацията, ти решаваш как, с дадените от закона способи за доказване, всеобхватно, пълно и чисто специфично да обединиш елементите на едно престъпление, за да разбереш обективно ситуацията и адекватно да действаш в процесуалния път на едно дело. Работата не е скучна, но е денонощно ангажираща.

Светът на разследващ митнически инспекторличен архив

Всъщност, кога открихте, че можете да рисувате?

Може би идеята за рисуването е придобила по-реални форми след гимназията, през времето около университета, като решението за изложбата от 2009 г. и осъществяването й затвърди желанието ми в рисуването като нещо напълно реално и възможно.

Какво рисувате? Стилове?

Цялото, процесът, движението, отпадането, отварянето, нетърсенето, блуждаенето, летенето. Маслени портрети от тъмното дъно на една душа до разтварянето и в цветове или с други думи осъществяването й на нашата Земя. Графики, които са наръчници за летене, осъзнаване, чрез приомите на логическото мислене до крайното му осъществяване в не-ума. Относно стила, бих казал, че е свободният избор на самото осъществяване, на проявлението на една картина, в която вземам участие, правейки я.

Защо "Разноцветни размисли и страсти за ново начало”? И новото начало за Вас е ....

Заглавието беше измислено от приятелите ми – художници: Веселина Камбурова и Добрин Георгиев, с които направихме тази съвместна изложба. Аз мога да го тълкувам за себе си по начин – въртиш се в себе си, не е задължително да се измъчваш, но така как да кажа ти е некомфортно, много си влагал в творчество, тегли те, засмуква те, обаче въздуха ти е малко, страната ти е малка, светът е малък, малки са мислите на хората, поддържани да бъдат такива чрез разединение и засега контролирана финансова "свобода”. И в един момент идва промяната. Тя не идва отвън. Моля не чакайте на тази спирка. В един момент спираш да се въртиш и пускаш съществото си навън - ново начало, промяна, символите на пеперудата и пашкула, пилето и яйцето и т.н.  Имаше някъде нещо писано, че яйцето е един свят и за да се родиш, трябва да счупиш един свят. И след като излезеш навън, много ти се иска да извадиш и останалите от катастрофиралата кола. Но не го правиш грубо, за да не им счупиш врата. Вдъхновяваш и всеки започва сам да намира себе си в себе си. Новото начало за мен е безкрайност.

И, отвъд делника  изразявате душевни си търсения чрез картини?

Да, други пишат стихове, книги, трети просто се разхождат в парка и гледат слънцето.

Защо определят творбите Ви като "говорещи картини"? Каква е символиката?

Словото е всеизвестен начин за комуникация. Идеята за "говорещите картини” е да кореспондират с човека отсреща. Все едно му казват: как си, къде се намираш, виждаш ли ме, аз съм тук, искаш ли да се разходим извън главите си.

Светът на разследващ митнически инспекторличен архив

Любима тема, персонаж, който рисувате? И макар и изтърканото - какво Ви вдъхновява?

В повечето картини, рисунки, особено напоследък, присъства малко човече с едно око на главата, което си мисля, че е безпристрастният наблюдател на ставащото в самата картина - в душевния отпечатък. То е другият поглед върху нещата, спокойният, разбиращият, приемащият. Слагам го, за да се знае, че всеки може да погледне към себе си и върху реалността без внушените от систематичната илюзия "за и против” мнения, които приемаме за свои и върху които градим реакционните си докосвания помежду си.

Вдъхновяват ме картини, книги, филми, в които го има човешкото, душевното, в които страданието бива надмогнато или дава основата, възможността да бъде надмогнато. Почеркът на красивотоигрозното (една дума - бележка на интервюирания) вдъхновява и стимулира промяна към по-добро.

А как се чувствате "В цирка на дните”?

Чувствам се на първия ред.

Казвате че: "Картините не правят животът по-лек, но пробиват дупки в капачката на буркана, за да може душата да диша". Предполагам така се чувствате - свободен, пречистен....?

Имам предвид, че хората живеят лошо и не им е много до такива работи като "изкуство”, но все пак една изложба е едно място за дишане, в което може да се отдъхне, да се въздъхне, да се откъсне човек от ежедневието, да се зареди с енергията на платната и да се почувства по-добре. Не знам- мисля си, че рисуването-като терапия, е един нерационален начин за повечето хора да се чувстват по-добре, но на мен ми върши работа.

Успявате ли все пак да споделите вътрешния си свят със света отвън?

Нямам усещане за вън и вътре. Вътре има за опознаване какво да се види, като се махнат пластовете на заучените концепции, т.нар. наши мисли, които са препредадени канони, които използваме, за да съдим и да се разделяме помежду си. Като минем отвъд мембраната на отпечатъците на обидите, като минем отвъд плазмата на миналото, в която спи навика на повтаряне и повтаряне на картината в картина. Там някъде седи спокойно нашето вън и се любува на цялото, неразделно съществуване. Тогава може да се погледне с очи навън и да се види на ново света. В такъв нов свят искам да живеем.

Как Ви се струва днешната действителност?

Рано или късно ще свърши. Това е хубавото на днешната действителност.

Светът на разследващ митнически инспекторличен архив

Какви други интереси имате? 

Чета книги, напоследък книги с източно звучене, дзен, суфизъм и т.н.. Срещам се и с приятели на гости, с които пием някоя и друга ракия, а после бира. Гледам филми.

Смятате ли се за чешит, особняк?

Смятам се за нормален човек в ненормална държава и в ненормален свят.

За какво мечтаете?

Мечтая да обърна гръб на неврастенията на обществената среда и лице към една къща от слама, градинка, пермакултурата и кокошия трактор.

Ако имате дете, на какво бихте искали да го научите? 

Нямам дете, но ако имах първо щях да се опитам да му създам среда, далечна от детскоградинската социзолация, образователната натрупано конкурентнобезпочвена непонятност и зависимостта от световния конгломерат. В добра природна среда смятам, че интуитивно би се развивало, бих поощрявал неговите проекции, съзидателното, изобретателността, вярата и доверието в собствения му свят. 

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар