Кампания по обогатяване информацията за историята на отделните кнежански родове поде Общински исторически музей във връзка с 70-годишнината от обявяването на Кнежа за град.

Ще ви представим няколко люботни истории, събрани в рамките на кампанията и предоставени от Историческия музей.

Установено е, че фамилиите Пелкинци, Къндинци и Сайванци са първите фамилии, завърнали се в Кнежа след смутните кърджалийски времена. Тук се заселват трима братя, а четвъртият, който е бил кожухар, отива да живее и да работи в Плевен. За да не се забрави родствената им връзка той става кръстник на братовите си наследници. Той лично, а и синът му по-късно, са кръщавали роднините си в Кнежа до към 1920 г.

Бачийският род датира от преди 1800 г., когато в Кнежа идва Първан Бачийски от с. Вълчидръм /Ломско/. След заселването си той създава семейство. Раждат му се четирима синове, от които възникват два родови клона. Синовете му са Никола, Йото, Цано, Петко. От тях произлиза първият клон на фамилия Бачийски. Вторият родов клон се създава от осиновения син на Цано – Петър, който от своя страна има седем синове. Името си фамилията води от отглеждането на големи стада овце, от млякото на които "бачвали" /правели/ сирене. Самата дума "бачия” е свързана с мястото, където се събира млякото, за да се направи сиренето. Освен с животновъдство представителите на рода се занимавали и със земеделие, а Бачийската воденица се е намирала в двора им срещу Топурската чешма. Фамилията дава на града трима кметове – Тодор Първанов, Трифон Илиев и Ангел Тодоров.

Белеганският род идва от с. Бресте, където са наричани "цедилкьовци". Основателят е Иван, наричан от съселяните си "белягата”, от където идва и името на рода.

Родоначалници на рода Бутански са тримата братя Никола, Станчо и Иван. Те пристигат от с. Бутан около 1850 г. Заселват се в района на днешното ОУ "Васил Левски”. Занимавали са се с отглеждането на едър рогат добитък. Един от внуците на Никола е Димитър Бутански, загинал в битката при Сталинград. На него е кръстен т.нар. Белослатински път.

Основател на рода Бурдиняшки е дядо Нино, който първоначално живеел във Влашко. Неговият син Петър идва в Кнежа около 1750 г. и се заселва в Конунски дол, откъдето по това време минава един от важните пътища за Видин. Занимавал се е с животновъдство и дори построява собствена мандра. Син на дядо Петър е Тончо, който е първият от фамилията заселил се в с. Кнежа някъде при Малката чешма. Неговият син Тодор се заселва до църквата. Легендата за произхода на името на фамилията датира още от времето на дядо Петър и съществуват две версии. Предполага се, че Бурдиняшки идва от турското "бурдак” – напитка от сурватка и прясно мляко. Втората версия е, че името идва от турската дума "бурда” – местен, тукашен.

За Вълчинкови има сведение, че са дошли от с. Тодоричене. Гошовски – най-вероятно рода произлиза от Вълчинковци.

Влаховският род произлиза от Цано от с. Оходоен, който бил гурбетчия във Влашко.

Родоначалник на фамилията Въткови е Вътко Манов Катранджийски. Той продавал катран в Балкана и живеел във Влашките могили до Мездра, занимавал се с животновъдство. Вълко бил певец и свирел на мандолина, и често обикалял селата, за да весели хората. Стига до Кнежа към 1840 – 50 г. и по време на една забава местното население много го харесва. Заради това отиват при кмета и му казват, че искат Вътко да остане тук. Кметът се съгласява, дава му земя, където да изкопае землянка, а хората му помагат да я покрие със слама /това е на мястото, където днес живее Илия Вътков/. Попът също харесва гласа му и го моли да пее в църквата. Вътко се сприятелява с даскал Димитър Кольовоски и се жени за сестра му Тоша. Имат две деца – Илия и Цвета. Илия има осем деца. От тях три получават висше образование, три средно, един от синове заминава за Испания, където участва в свалянето на ген. Франко, а синът Цветко, който е баща на Илия Вътков, наследява четирите дюкяна.

Герговскиският род тръгва от Герго, когото наричали "дългия”. Той се заселва от с. Баница в Кнежа ок. 1800 г.

Сведенията за Глоговския род датират от 1895 г.

Данни за Гуджелския род има от 1870 г.

Един от родовете, чиято памет се съхранява в Историческия музей в Кнежа, благодарение на краеведстаката дейност на Росица Гъркова, е Гърковският род. Тя е описала подробно историята на Гърковци. Родоначалник е дядо Иван Гръка, роден около 1732 г. в с. Бели брод. Той произхождал от заможно семейство животновъди. В търсенето на пасища и пазар на добитъка той често се придвижвал из страната и на няколко пъти посещава Гърция и Турция. Селото обаче често било нападано от разбойнически банди. Веднъж черкези откраднали от добитъка на Иван и той се оплакал на каймакамина, който му отвърнал, че няма да успее да се справи с разбойниците, но ако селяните предприемат мерки срещу тях, той няма да бъде строг. Така когато черкезите отново нахлули в селото, хората ги посрещнали с ракия, напили ги и ги избили. Веднага след това Иван Гръка се преселил с цялото си семейство във Враца. Но тук поради липсата на условия той не можел да отглежда животните си и се преместил в с. Струпен /дн. Лазарово/ Скоро разбрал, че унищоженото преди време село Исмаил Бунар /Кнежа/ се възстановява, той харесал обширните полета и заедно с още 5-6 рода се засели там. Първата му кошара се намира в местността Пресолско бранище, а след това в местността Кривуля. Дядо Иван има трима синове – Петко, Въло и Петър. Наследниците на Петко дали начало на родовете Въловци, Йоникиевци, Кръстювци /Минкови/, а потомците на Въло дари родоначалство на Назърци, Петраковци, Нинаковци и др. Дядо Иван е наречен от османлиите "Гръка”, тъй като често пътувал до гръцко и веднъж се върнал с панталони, каквито по това време носели само гръцките търговци. Името на Назърският род произлиза от дядо Въло Гърков, когото наричали Назърина, Петраковци носят името на дядо Петрака, Нинаковци на дядо Нинака, Кръстювци на името на дядо Кръстю. Едни от най-видните представители на Гърковската фамилия са: Георги Иванчев - първият агроном, Петър Гърков, който създава първата леярна в Кнежа, Нино Гърков, който е един от най-видните изследователи на мелничното дело в България. Борис Гърков е оперен певец, а синът му Владимир е специалист в заводите "Мерцедес” в Германия и др.

Корените на Горничаните изхождат от Дончовия род в с. Горник. Според преданията дядо Дончо имал двама синове Йоло и Доно. Йоло имал трима синове Дончо, Томо и Митко и една дъщеря Дона. Тя се омъжва за сина на кмета на с. Горник Али Ингилиза. И тук се поражда раздор, който разкъсва рода. Йоло и неговите синове се скарват със зет си заради наследството на една гора. В отговор на това Али ги прогонил от селото и те били принудени да избягат в Кнежа. След Освобождението от османско робство Йоло и неговите трима сина се завръщат в с. Горник, а Доно и неговите наследници образуват Горнишкия род в Кнежа.

Край на пъра част. Следва продължение.

<< Sever.bg във Facebook >>