Повод за срещата ми с доц. Мирко Робов бе желанието да научим малко повече за интересната му колекция от посвещения, дадени му от известни личности, както и за наследената от майка му колекция от картички, изпращани по специални поводи от висши държавници. И, понеже Мирко Робов не е "строго капсулирана" личност, преминахме в разговора си през повечето "направления", в които се развива през годините. А именно – археология, история и политика. Той е член на БКП от декември 1979 г., член на ОБПС  на БСП, В. Търново; общински съветник 1995-1999 и 2007-2011 г. За провокативните му предложения и "некои други истини" ще научите, ако стигнете до края на интервюто...

Г-н Робов, какво представлява Вашата колекция?

Имам автографи и посвещения на много известни българи - Радой Ралин, Дамян Дамянов, Жан Виденов... Интересното при това посвещение е, че ми подари първата си книга през април 1997 г. Впечатленията му от мен бяха от разговора в един по-широк формат, който трая около час в партийния съвет във Велико Търново. Няколко години по-късно ми подари друга своя книга, озаглавена "Отвъд политическия театър". Посвещението беше почти като извадено през индиго, спрямо първото. Това ме кара да разсъждавам каква точна преценка има човекът, защото на всеки даваше различни посвещения (това съм го проверил), а два пъти, застанал пред мене, за да ми напише нещо в поредната си книга, пише едно и също.

Кое е най-интересното посвещение, за което се сещате?

То е от Тодор Живков. Интересното е, че последното посвещение, което е дал върху мемоарите си е, доколкото знам в същия ден, 5 май, когато влезе в болница и повече не излезе. От неговия племенник знам, че това е последното посвещение, което е направил.

Какво Ви написа?

"На другаря Мирко Робов, син на моя стар другар Иван Робов." Те бяха с баща ми приятели от трийсетте години, когато е пребивавал в с. Дъскот с д-р Мара Малеева, която пък татко е познавал няколко години по-рано, от студентските си години в София. Били са наистина много близки. От пребиваването си в Дъскот хранеше много топли и спомени, и чувства към него. Христо Малеев, племенникът, ми каза след написването на посвещението, цитирам точно: Изгаря от желание да се видите. Дано бързо излезе от болницата и това да стане." Той влезе и просто не излезе от там. Имам още посвещения от Жорж Ганчев, Петко Симеонов, Красимир Премянов... Една цяла лавица подобни неща.

Колекционирате ли още нещо, освен посвещения?

Да, завещани от майка ми поздравителни картички, които Тодор Живков изпращаше на всеки 8 март. Една значителна част тя предаде в създадената за нея архивна единица в Държавния архив и те са достояние на един по-широк кръг от хора, които ровят в тези архиви. Останалите са в къщи. Пазя една интересна покана със златен герб на Румъния. Не мога да разбера дали е мокър подписа на Николае Чаушеску. Говоря за Световен исторически конгрес, проведен в Букурещ с прием, който Чаушеску дава за участниците. Не е връчена от самия Чаушеску, но е изпратена до всеки от участниците в този световен научен форум.

Как се съчетава колекционерството с археологията?

Човек трябва да остане в рамките на това, към което има страст да колекционира и не трябва да има допирни точки с неговата професионална сфера, защото иначе ще стане лошо. Археологът е длъжен да е добросъвестен. Това е отличителна черта на нашата гилдия. Може би останахме единствената непокварена гилдия в България, която "ходи по богатство", но всичко отива там, където трябва да отиде - в държавата. То е добросъвестно интерпретирано, инвентаризирано, поддържано, докато се предаде за съхранение или в Националния археологически музей, или в Регионалните исторически музеи. Там компросмиси не се правят. И, както казах, за честта на гилдията изкушение няма.

През този сезон при разкопките на хълма Трапезица намерихте доста артефакти - ще има ли пари за още археологически проучвания догодина?

Най-атрактивното нещо винаги са находките и те са обект на показване и коментар. Най-сериозното откритие е характерът на комплекса, който проучвах, а това определено си беше находка (Подробно за разкопките, проведени от екипа на Мирко Робов на хълма Трапезица, може да прочетете в рубриката "Да научим повече" - бел. авт.).

Преди около 2 г. направихте предложение, което разбуни духовете в града - да се постави паметна плоча на Тодор Живков на Алеята на славата. Има ли развитие по този случай, докъде стигнаха нещата?

Разбуни ги, защото трябва да се отдава дължимото на всеки, който е дал принос за Велико Търново. Предложението е точно от 6 страници. Извън другите мотиви конкретиката, заради която предлагам поставянето на тази плоча, е изложена на 4 стр., като на всеки ред е отбелязан принос, всеки от които е достоен за поставянето на такава паметна плоча. Примерно: тунелите под Търново, корпусите на Новото военно училище, комплекса "Асеневци", Спортната зала, Аудио-визуалният спектакъл "Звук и светлина", обявяване на втория български университет в Търново и т.н.

Всяко от тези неща е достатъчно, за да бъде поставена плоча и не случайно Търновският общински съвет е оценил по достойнство приноса на държавния глава, защото държавата или е тоталитарна, или не е. Ако е тоталитарна, всичко е в ръцете на този, който стои начело. Ако нещата са се решавали на ниските нива, държавата изобщо не е била тоталитарна, а много демократична. Едното от двете е вярно.

В края на краищата имахме един едноличен режим и без личното отношение на Тодор Живков, без карт бланш, който той е дал тогава за обединяване на целия ресурс (тогава държавата беше много богата), в Търново нямаше да се случи нищо. Неслучайно 20 г. след разпускането на общонародния комитет нещата застинаха на нивото, на което ги остави Тодор Живков.

Затова считам, че такава плоча и към днешна дата трябва да се постави. Формалното предложение отлежава. Незнам вече какъв е срокът, в който трябва да му се даде ход, но знам, че разглеждането на това предложение ще постави в много деликатна ситуация политическия актив и деликатната ситуация не е отношението към Тодор Живков. А ще ги постави спрямо критериите на онова време за свършена и несвършена работа. И, когато се дава оценка за направеното тогава, ние, великотърновската общественост, с право ще им зададем въпроса: "Като критикувахте Тодор Живков, защо грабихте 25 г. неговото наследство и защо не надградихте поне малко върху направеното от оня режим, колкото и лош да е бил той."

Как се чувствате като редови гражданин сега?

Аз не съм вън от политиката. Член съм на партийното ръководство на Общинския партиен съвет. Избран съм на конференцията за мандат от 4 г. В този смисъл участвам пълноценно в политическия дебат, във вземането на решения, но не съм в местната власт и това е видно - малко неща се случват вече. И тези неща, за които много активно се борех в предишния сезон - запазване на горския фонд и природата на Велико Търново, вече тръгват в една нежелана за обществеността посока. Не дай, Боже! да започне да се строи и блокът, предвиден да заеме част от игрището на Природо-математическа гимназия. Ще почувствам, че усилията, които 4 г. влагах в тази посока, ще бъдат напълно похабени, ако тези неща се случат.

Според някои експерти, ако премиерът сега си подаде оставката, ще стане гражданска война. В същото време протестите за оставка на правителството не спират. Зад завесите на политическата сцена и в контекста на заглавието на книгата на Жан Виденов "Отвъд политическия театър" как оценявате ситуацията в момента и какъв е изходът от кризата - политическа, икономическа и духовна?

Кризата я оценявам по Ленински. Ситуацията ще е такава, каквато очертахте, ако са налица три неща: върховете не могат, масите не искат, а общественото настроение е достигнало точката на кипежа. Нито първото, нито второто, нито третото са верни. Общо-взето нещата в такива ситуации се случват по ленински.

В момента не виждам на хоризонта политическа сила, която може да поеме щафетата. Пак ще се върна на Ленин, на крилатата му фраза, когато в Руската Дума казват: "Добре, но няма кой." Тогава Ленин се провиква от последния ред: "Есть такой партии!". В тази ситуация "Нет такой партии". Може би в един къс отрязък от време ще се появи нова политическа лавина, може и да не се появи - върху това работят политическите инженери.

Понякога ситуацията им бяга от контрол, но все пак управлението все още има достатъчен ресурс, а протестиращите все още нямат достатъчен потенциал. Нямат такава кауза, която обществеността да приеме. Те приканват към повече активност, но не формулират в името на какво да се случи това. И не казват на едни скорошни предстоящи избори за кой от очерталите се влизащи субекти трябва да се гласува. А те са следните: БСП, ДПС, АТАКА, ГЕРБ и Реформаторския блок.

Има и по-малки партии и движения, които набират своите привърженици...

Всички останали извън Реформаторския блок в момента са в парламента и щом хората искат разпускането му, следователно не залагат на нито една от тези политически сили. Или Реформаторският блок не е в състояние със своите 5-6%, които изобщо не са сигурни дали ще бъдат препотвърдени на избори, да управляват България. На хоризонта все още нямаме очертана управленска алтернатива и едва ли си струва сега и в тази късна есен или през зимата да направим отново политическото упражнение, за да имаме нови протести през идващата пролет.

Каква равносметка може да се направи след всичко, на което сме свидетели?

Все пак партиите на прехода трябва да си дадат сметка за нещо много важно. Всеки исторически период изисква две неща, които се отварят в началото на периода и се затварят в неговия край. Това е политически проект за съответния период и политически формати, които да го реализират. Преходът завърши. Политическите формати на Прехода трябва да бъдат затворени - това го изисква политическата логика, да се отворят нови, с нови политически идеи (виждаме какво се случи с една от ключовите политически сили на Прехода - СДС), ДПС е нещо по-различно като политическа формация, в БСП текат процеси и те са именно в тази посока - партията да стане адекватна на новата обществена и политическа ситуация, вече отвъд Прехода.

Ще се върна в настроението от началото на разговора... Колекционер, археолог, историк, политик - Мирко Робов изглежда широка душа. Някои го припознават, други го смятат за твърде провокативен... Вие самият определяте ли се като чешит?

Един приятел, съдържател на заведение, когато предложих паметната плоча, ми каза: "Ще влезеш в поредната книга за местните търновски чешити. Между другото аз не знам дали произходът на тази дума е от нашия край, но съм от такъв род. Баща ми обичаше сам да се шегува със себе си, когато няма кой да се шегува с него. Разказваше с охота цял цикъл истории. Та това съм го наследил.

Оптимист сте по душа?

Това ми остана...

<< Sever.bg във Facebook >>