Вход | Регистрация

Мирян Колев - E.U.E.R.P.I. "облича" мислите си в космически звуци

Мирян Колев - E.U.E.R.P.I. "облича" мислите си в космически звуци
личен архив
Мирян Колев е родом от Свищов, но от няколко години живее в Трявна. От три години е на българската електронна сцена с експерименталния си ембиънт проект E.U.E.R.P.I. Той изпълнява композиционни пиеси, често импровизирани на място, с китара и компютърни ефекти. Участвал е в около 30 фестивала в страната и чужбина, сред които "Аларма Пънк Джаз", Midnight Sun Festival (Лофотенски острови), DA Fest, Фестивал за късометражно кино „В Двореца“ - Балчик.
Дни преди началото на фестивала "Tripoteca" във великотърновския клуб ТАМ ви срещаме с един от българските творци, участващи в него. Той прави музиката, която харесва, и не обича да го слагат в рамки. Метафизичното, космосът и взаимодействието между светлината и тъмнината са в основата на авторската му електронна музика.
 
 
Какво е твоето участие в Международния фестивал "Трипотека”, който освен в София, гостува и във В.Търново? С какво ще впечатлиш публиката в старата столица?

Да, радвам се за възможността да участвам именно на този фестивал, защото атмосферата на фестивала кореспондира много добре именно с този тип музика. А и подобни събития не се случват много често у нас. Участието ми е под формата на аудиовизуален пърформанс в началото на вечерта, преди основната филмова програма. Един вид откриване на събитието, което трябва да въведе публиката в характерната за фестивала атмосфера. Пърформансът ще бъде и един вид колаборация между мен и Pink Alien &  Cheesedrops, които ще се погрижат за визуалната част.

А с какво ще впечатля публиката, не мога да кажа. Надявам се да накараме публиката да  навлезе и да потъне в случващото се. Ако успеем, значи целта е изпълнена.

Психеделичното изкуство не е много познато у нас. Как реши да се занимаваш с него и как би го обяснил на широката аудитория?

Не съм си поставял за цел да правя изкуство, на което да бъде поставен етикет или да бъде определяно със стилови определения. Като цяло съм бягал от шаблонната музика, но това дори не е станало толкова умишлено, колкото на подсъзнателно ниво. Просто правя музиката, която ми харесва. Мисля, че така изкуството става по-истинско, защото нямаш предварително зададени рамки, които да те ограничават. А след това вече нека всеки си го нарича, както си иска.

Колкото до психеделичното изкуство, като цяло то се занимава с абстрактната естетика и метафизичните теми. Бих казал, че за мен основното в този вид изкуство е играта с подсъзнанието. Именно затова не може да се генерализира изцяло, а е нужно всеки да го преживее по своя си начин.

 

Твоят соло проект е под името E.U.E.R.P.I. Какво се крие зад тази абревиатура?

Това ще запазя в тайна. Нека има и малко мистика.

 

Изпълняваш музиката си с китара и компютърни ефекти, импровизирайки на място. Какви мисли минават през главата ти в такъв момент?

Мислите, които минават през главата ми, изразявам чрез самата музика. Не може да се опишат с точни думи. Нали именно това е целта на музиката – да бъде проводник на емоция.

 

Определяш творбите си като композиционно-импровизационни пиеси. Кои са главните герои в тях и имат ли сюжет, както е типично за пиесите?

Основните теми са космоса и взаимодействието между мрака и светлината. Композиционно-импровизационни са, защото имат една основна изградена рамка, върху която обаче се надгражда и сюжетът поема в различни посоки. Точно чрез импровизационния момент нещата могат в реално време да променят формата си.

Мирян Колев - E.U.E.R.P.I. "облича" мислите си в космически звуциличен архив

Миналата година направи турне у нас, Норвегия и Румъния. Сподели впечатленията си от публиката във всяка от тези страни.

Като цяло масовата публика у нас е доста консервативна. Забелязвам, че отскоро има наченки на подобряване на обстановката. Тоест макар и не толкова често, все пак се случват събития, които представят различна от масовата култура. А за да има адекватна публика, тя трябва да се възпитава. В това отношение повечето събития биха могли да отгледат публика. Но големият проблем според мен е липсата на адекватна информация. Липсват независими медии, а масовите медии нямат никаква обективност. Общо взето човек може да разбере какво се случва само ако е много любознателен и постоянно се рови, за да търси информация отнякъде. Иначе няма шанс. Случват се неща, които остават тотално в ъндърграунда, защото много хора дори не подозират за тях.

Относно публиката в Румъния, впечатлението ми е, че там нещата са малко по-добре. Има малко по-голяма изградена сцена, случват се повече събития. По този начин се изгражда и публика.

Колкото до Норвегия, там става дума за съвсем друга култура. Фестивалът Midnight Sun, в който участвах, беше международен и в този смисъл публиката беше от различни държави. Общо взето не беше по-различна от публиката по повечето европейски фестивали от този тип.

Но там ми направи впечатление друго нещо. Фестивалът беше на остров Варой, който е в доста отдалечен район и е с население 700 души. Тоест през повечето време, предполагам, там цари пълна идилия и спокойствие. И когато на острова пристигнаха 1000-2000 човека за фестивала, местните хора вместо да недоволстват, че им се нарушава спокойствието, както се случва у нас, повечето от тях идваха и държаха да си платят вход, за да видят просто какво се случва, макар че няма да останат през цялото време. Имаше дори 70-годишни баби със сгъваеми столчета, които бяха много усмихнати и с голямо любопитство наблюдаваха една непозната за тях култура.

 

Отдавна се наложи етикетът на България, че в нея властва чалгата. Като представител на съвсем различна музикална култура какво мислиш за това? Къде е мястото на електронната музика у нас?

За мен по-лошото е, че чалгата приобщи към себе си други видове музика. Дори конкретно това, което се нарича поп-фолк, с безбройните певици с малки имена, не мисля, че е толкова вредно. По-лошото е, че у нас поп музиката, хип-хопа, дори известна част от електронната музика и рока всъщност е чалга.

Много хора, които претендират да са алтернативни, всъщност са по-големи коне с капаци дори от типичните поп-фолк фенове. Нещата не се наричат с реалните им имена, разни халтури се представят като върхово постижение в областта на изкуството, самодейността се представя като модерно изкуство. Конкретно в музиката пък всичко се прави по шаблон. Може би това го има навсякъде, но ако кажем, че в световен мащаб 90% от музиката е шаблонна, то у нас тя е 99%. Взима се някакъв модел, който се предполага, че трябва да е успешен, и се прави по него, а и в повечето случаи - доста лошо изпълнено. Тaка че май не е виновна така наречената чалга. Виновна е чалгата в мисленето.

 

С какво се занимаваш, когато не твориш музика? Къде и кога имаш участия тази година?

Когато не правя музика, обичам да слушам музика. Може би най-големият недостатък на това, че живея в Трявна, е, че когато искам да отида на концерт, в повечето случай трябва да пътувам поне 200-300 километра. Иначе когато съм тук, обикалям доста по горите и баирите. Тревненският балкан е доста зареждащ, поне за мен. Но така или иначе пътувам много, така че разнообразявам. Тази година нещата, които ми предстоят след Tripoteca във В. Търново, са участие в Софийския университет на 29-ти април, а малко след това, в началото на юни, турне в Словакия, Австрия, Чехия и Германия. После идва лято и ще има няколко участия на open-air фестивали. Края на юни - на Карандила, септември - Sunny Moon Festival близо до Белоградчик. И още някои други в процес на доизясняване. Но всяко нещо по реда си.

 

Какво е мнението ти за музикалните конкурси, участваш ли в такива?

В конкурси не участвам. Музиката не е спорт, нито състезание и не трябва да бъде оценявана в събития от типа "Кой е по-по-най". Още повече от субективни журиращи със съмнителна репутация. Като цяло конкурсите убиват изкуството.

 

Чешит ли си?

Не съм съвсем наясно със смисъла, който се влага в тази дума, но предполагам, че е така.

 

Чуйте тук авторската музика на Мирян Колев.

<< Sever.bg във Facebook >> 



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар