Как се става художник без кетап, можеш ли да бъдеш студент и без да си студент, каква е разликата между иконописването и рисуването, как се гримира Георги Георгиев - Гец и защо се върна в родната Джулюница  Николай Стайков? Научете от самия отец...

Отче Николай, защо се върнахте в Джулюница. София не Ви ли предлагаше повече възможности?

Носталгия. Това бе определящо. Аз сънувах постоянно родното си село. Шегуваме се, че 15 години аз бях заврян зет в столицата. Споразумели сме се и моята съпруга да изкара 15 години на село. Минали са вече 12 години. Синът ни, на 19 години, е в София, при баба и дядо си.

По щастлив ли сте тук?

С професията, която имам, по-смислен би бил животът ми в София. Тук нямам среда. Друго живеят хората на село. Имам почитатели във Фейсбук. Това е моят прозорец към света. Направил съм и странички на околните села със снимки. Харесват ги. Чувствам се най-добре тук, в моята си къща ми е хубаво да живея, където съм роден.

От кога рисувате?

Рисувам откакто се помня. От училище. По-сериозно като се ожених в София. Кандидатствах в Търновски и Софийски университет - живопис, но не ме приеха. Но аз пък ходих със студентите да рисувам. Никой не знаеше, че не съм студент. Ходих на вечерни актове. Аз бях на тяхната възраст и това, че не съм студент не ми пречеше. Рисувах си. Не говорех много, много с тях. Така ходих и на лекции по теология в София, без да съм студент. Интересно ми беше. След това кандидатствах и ме приеха. Изкарах задочно. През цялото време не съм спирал да рисувам.

В София сте бил и гримьор?

Да. Бях първо сценичен работник в Сатиричния театър. След това станах гримьор в Народния театър. И пак съм рисувал. Имаше градинка, пред ресторант "Кристал". Там ставаха първите митинги на демокрацията. Там съм излагал картини. В театъра работих сутрин и вечер по два часа. И през свободното си време излагах картини. Тогава и сега си помагам на бюджета с рисуване.

Има ли поглед съвременният българин към изкуството?

Интерес към доброто, хубавото и красивото има винаги. То винаги е актуално.

Знам че не получавате заплата като свещеник?

Да. Нямам заплата. Никой няма. Не съм само аз. В доста епархии е така. Работата не е с работно време. Имам достатъчно време. В неделя отивам за два часа в църквата.

Какво обичате да поучавате миряните?

Нещата от Библията им казвам, вечни във времето. Каквото ме питам им казвам. Обичам да казвам, че човешкият живот не свършва със смъртта. Убеден съм в това. В Библията Христос казва, че не някой ще умря, а ще влезе в живота. Ако човек е лош, по-добре да се оправи, за да влезе в живота, ако не се поправи, може да влезе в смъртта. И този живот е въпросът дали искаш да живееш. В момента Бог ни пита. Целият ни живот е един въпрос - "Искате ли да живеете?". И от отговора на този въпрос, отиваме на едното или на другото място. Важното е да бъдем добри един с друг.

Как се насочихте към теологията?

Не знам. Няма в рода ни свещеник. Като млад, баща ми ме питаше - "Като завършиш основното, какво ще учиш". Като му казвах - "Не знам", изпадаше в ужас. Но никога не ми е казвал какво да бъда или направлявал. А аз наистина не знаех какво искам да работя. Не знам как стигнах до това решение. Обичам да казвам, че малките неща, които правим, от тях зависи какъв път човек ще поеме. А малките неща са отношенията между хората, в семейството, с приятелите. Към рисуването по същия начин. Никой не ме е направлявал. Необходимост някаква.

Рисувате икони и картини. Каква е разликата? Кое Ви приляга повече? И какво е усещането Ви?

Рисувам живопис, маслени бои. Дори и икона, нарисувана от човек, който не разбира, лаик и най-хубавата картина, сравнени, иконата винаги ще е по-хубава, защото е нарисуван свят образ. Рисуването на икони е като свещенодействие. При картината има свобода в рисуването. При иконата - всеки цвят си има символ.

Всъщност, аз рисувах икони, наред с картините и исках да знам какво рисувам. Затова кандидатствах в Духовната академия. Иконата не е като картината, рисуваш, рисуваш и каквото излезе. Има си канон, правила, граници, които трябва да се спазват, за да бъде православно. Впоследствие битието определя създанието. Насочваш се, както аз повече към картините и като ти хареса продължаваш.

Аз не съм добър в детайлите, по-добър съм при картините. Обичам да рисувам импресионизма, светлината. Ако виждате, навсякъде има слънце. Импресионистите са ми учителите. Прерисувал съм доста картини. На пет- шест картини правя копие на някой и го подарявам.

Продал съм доста картини, още от преди да стана свещеник, в градинката при "Кристал", култово място в София.

Как се отнасяха към вас, големите български имена в родния театър. Един от тях е покойният вече Георги Георгиев - Гец.

Докато го гримирах той ме пита - "Откъде си бе, момче". Аз отговорих - "От дълбоката провинция", с идеята да не ме закача повече. "Е, откъде?", продължава той. "От Джулюница", отговарям. "А, земляк", отговори Гец. Оказа се, че той е от едно еленско село - Разпоповци. Много добър и свестен човек беше. Казваше ми и - "Кажи ми, ако някой те тормози от актьорите". Той беше старши в колектива.

Какво е да гримираш, пак е изкуство?

Като чуят дамите от село, че съм бил гримьор си мислят, че съм специалист в тази област и започват да ме питат разни неща. А то това гримиране няма общо с дамското. Пък а аз бях в мъжка гримьорна. Определящо да ме приемат в Народния театър беше това, че съм художник. Най-трудното беше да се науча да правя мустаци и перука. Сега ги има наготово. Тогава не беше така.

Трябваше сами си ги правим, с истински косми, от човек. На нещо, подобно на гевгир, с кука за плетене, по специална, подпъхвах космите и ги завързвах. После полученото се изрязва, оформя. Лепяха се със специална дъвка. Със спирт се махат после. Имаше още двама гримьори. Аз бях най-младият.

Имаше ли някой комичен случай от гримьорната?

Всеки актьор си има гримьорна. Преди да свърши постановката ходех и слагах по едно шишенце със спирт, за да си махнат залепените мустаци. Аз обаче - новак, носех по цяло пълно шишенце. Шефът ми каза после - "Няма да правиш така. Ще сипваш по-малко". Зачудих се защо ми казва така. А то какво било. Актьорите си пийвали от спирта. Не, че нямат пари да си купят каквото и да било. Навремето те бяха богати хора. Това бе престижна професия. Можеха и уиски да си купуват, пък да пият спирт! Това ми беше чудно.

Може така да са отмаряли от тежко представление?

Може. Не знам.

Къде е църквата сега? Струва ми се, че не е близо до хората. Не взема страна по важни въпроси. Вместо да ни учи на морални ценности, да е наш морален стожер, ни оставя да се лутаме. А в последните години лъснаха и доста истини за скъп и разгулен живот на монаси, свещеници. Дори и през Възраждането именно църквата е била тази, която е издигала духа на хората, била е до тях.

Църквата си е там. Хората по-малко идват. Относно изказванията, всяко чудо е за три дни. Днес излиза нещо, утре друго. Не може да се изказва за всяко нещо. Ако някой дойде и ме пита нещо, а и дори без да ме пита, аз съм сред хората. Говоря с тях, обсъждам разни неща. Стремя се да насоча разговора към поучителното.

Имате ли случаи, в които да сте помогнали на някого да поеме по правилния път?

Имало е много случаи. Помня един, когато дойде при мен млад мъж. Жена му го оставила. Децата останали при него. Пита ме какво да направи. "Много е просто. Ще се учудиш даже колко е просто", казвах аз. Попитах го дали помни как се е държал с жена си, когато се е запознал с нея. "Не й ли сваляше звезди, за да я привлечеш към себе си.

Ето така трябва да се постъпва винаги. Не може тя да се грижи за семейството, а ти да си гледаш живота, както ти хареса. Върви и се дръж добре с жена си, тя ще се прибере", така му казах. Тя наистина се прибра. Живяха още няколко години и се разделиха. Явно вече опира до характер. Но и от двете страни трябва да има добро отношение, от мъжа повече. Аз казвам така - при една раздяла и проблеми между мъжа и жената, винаги мъжът е виновен. Защото жената, за да избяга, тя има недостатъчност от него.

Нещо й липсва у дома, за да направи така. Той не е преценил или не е говорил достатъчно. Всичко зависи от мъжа. На ден поне по 10 комплимента трябва да прави мъжът на жената, независимо от възрастта и годините преживени заедно.

Обиждал ли Ви е някой?

Да. Имало е такива хора.

Какво им отговаряте?

Когато ме обидят, не минава много време и идват да се извиняват. Били са и трезви, и под влияние на алкохол. Аз също обиждам. Ние сме грешни. Нищо че съм свещеник, аз съм просто един служител, нямам крила на гърба си. Нищо човешко не ми е чуждо.

Помагал ли Ви е Господ в трудни ситуации? Има ли ли сте Вашето чудо?

Много хора ми казват - "Аз не вярвам в Господ". Аз им казвам, че ако се огледат в собствения си живот, ще видят Бог около себе си. Ако има хора, които са ни направили лошо, след време всеки си поучава заслуженото. Бави Бог, но не забравя. Всеки се съгласява с това.

Самият живот те учи на вяра. Относно мен, аз съм благодарен на Бог, че съм преодолял смъртта на моето момиченце, което почина на 6 години. Даде ми сила да преживея болката. Всъщност всяка въздишка на един човек е молитва към Бога без думи. Това го пише и в дебелите книги. Ние се молим, без да знаем. Защото той ни създал. Дар ни е животът. Аз вярвам в задгробния живот, и че детето ми живее. Това ме успокоява.

Имате ли вяра, че България ще се подобри?

Да, България ще се оправи. Скоро. Не може постоянно да вървим надолу. Историята го е показала. След доброто, идва лошото и обратно.

Съвет към политиците?

Препоръката ми е, че с енергията, която имат партиите е хубаво да направят нещо градивно за народа, а не да я използват един срещу друг. Едните да сменят другите минават четири години. За това време слагат техни хора и се нахвърлят срещу другите. Като дойдат вторите и те така. И така 24 години. Във всяка партия има творци и консуматори. В момента у нас са повече консуматорите. Когато дойдат на власт творците, ще бъде по добре.

Чакаме ги...

Да.

Повече снимки може да видите в НАШАТА ГАЛЕРИЯ.

<< Sever.bg във Facebook >>