Няма човек в България, който в последните дни да не усеща гнева на народа, предизвикан от събитията в Катуница. Няма човек в България, който да не си задава въпроса: "Какво се случва и какво да се направи, за да се оправи държавата ни?". Но и децата вече знаят, че "рак не се лекува с аспирин" – проблемът не е в хората, а в Системата.

Да, ама като се надигна гласът на народа срещу безобразията на ромския "монарх" Киро, олицетворяващ циничната надменност не на циганите, а на пазени от закона новобогаташи, какво стана? Арестуваха невинни, сред които и деца, защото нямат пари, власт и връзки, за да си откупят от закона правото на живот (или на охрана на имотите лично от жандармерията).

Стара истина е, че не етносите създават конфликтите между хората, а класите. Но днес, когато се говори за единна Европа, защо ние, обикновените хора, продължаваме да твърдим, че от нас нищо не зависи?! Защо допускаме задкулисни фигури да ни дърпат конците и да ни изправят един срещу друг, плашейки ни с призрака на различния етнос? Въпросът е риторичен, защото всички знаем причината – "разделяй и владей".

След 22 години преход за всички е ясно, че Системата не работи... (поне не за хората!) Иначе как само за една година в най-голямата криза милионерите у нас се увеличиха с 60 човека?!? Време е за промяната й или поне за "основен ремонт". Въпросът е обаче всички да го поискаме. И не само да го пожелаем, а да имаме и волята, и смелостта, и отговорността да го направим умно, като нормални хора, като "европейци", а не профанизирано.

От години се чувстваме като донкихотовци в собствената си родина... Само че за разлика от неговата щастлива лудост, ние всяка сутрин ставаме с ясното съзнание за битка с вятърните мелници в живота ни, чиито правила не определяме ние и за която предварително знаем, че е обречена... И това ни кара да беснеем срещу социалната неправда и откровения цинизъм на позволените беззакония. Кой човек и кой народ заслужават това?!?!

Не, че нямаме мечти и надежди... Не, че нямаме и качествата, за да ги превърнем в реалност. Всеки нормален човек, при нормален живот и условия, може да извади най-доброто от себе си и да се раздаде докрай – стига да вижда, че има смисъл! И това все повече хора го осъзнават, независимо от коя страна на "етническата барикада" са. И това ги кара да не се страхуват и да намират сили да се обединяват срещу Системата.

А когато видях по телевизията, че обикновените цигани в Катуница застанаха до своите съселяни българи против цинизма на беззаконието и държавническото безсилие, се почувствах горда! А когато видях, че българите там нямат нищо против нормалните цигани, които се трудят, за да оцеляват и те като нас, разбрах, че има надежда... И ако не аз, то моите синове със сигурност ще доживеят Българската Пролет!