135 години Търновска конституция
Народното събрание ще отбележи 135-ата годишнина от създаването на Търновската конституция днес с тържествено заседание.
Конституцията, чието официално наименовние е "Конституция на Българското княжество", е смятана за новаторска и прогресивна за времето си, и с либерален характер. Тя утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Голяма част от текстовете й са залегнали в сега действащия основен закон.
Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.
Съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като "поданици".
С измененията на Търновската конституция през 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската Конституция през 1911 година думите "Княжество", "Княз" и производните им са заменени с "Царство", "Цар" и производните им. След тези изменения Търновската Конституция става широко известна като "Сребърната конституция".
Конституционоустановеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
Установеното с Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но то така и не е реализирано. На 4 декември 1947 г. тя е заменена с Конституция на Народна република България.
По думите на председателя на 42-ото Народното събрание Михаил Миков Българската конституция е с неизчерпан капацитет и няма нужда да бъде променяна. По повод годишнината, предстои най-голямото издание на Коституцията да бъде пуснато в около 150-60-хиляден тираж. Михаил Миков присъства на науна конференция в старата столица, посветена на значимата дата.
16 април е празник и на българския парламентаризъм и на юриста.
Днешното тържествено заседание е насрочено за 10.00 часа и ще бъде предавано пряко по националните радио и телевизия. Председателят на Народното събрание Михаил Миков ще се обърне с приветствие към народните представители и гостите на парламента по повод годишнината.
На заседанието ще присъстват президентът Росен Плевнелиев и патриархът на Българската православна църква Неофит.
Тържествени обръщения ще направят и представители на парламентарно представените партии. Официални гости ще бъдат президентът Росен Плевнелиев и Негово Светейшество българският патриарх Неофит. На тържественото заседание
Поканени са министър-председателят Пламен Орешарски и членове на Министерския съвет, висши магистратити, омбудсманът, представители на вероизповеданията в България, членове на дипломатическия корпус, ръководители на държавни институции, представители на местното самоуправление, на академичните среди, на граждански организации.
Днес в залата на Учредителното събрание ще прозвучи оригиналният звънец, с който председателят на събранието Екзарх Антим Първи е въдворявал ред и тишина по време на дебатите, предшествали подписването й, съобщиха от Регионалния исторически музей.
От 11.00 часа там ще се състои публична лекция на проф.Петко Петков, преподавател по нова история във Великотърновския университет. Той ще представи значението на учредителния документ през погледа на историците 135 години след подписването му.
От 16.00 часа в Регионалната библиотека "П.Р.Славейков" историкът проф.Милко Палангурски ще представи книгата "Княжеството" - том 1-ви от поредицата "Нова история на
България".
