138 г. от избухването на Априлското въстание
Знамето на панагюрските въстаници с лозунга "Свобода или смьрть"Уикипедия
На днешния ден преди 138 г. избухва Априлското въстание. Тази дата става преломната точка по пътя за освобождаване на България от турско робство.
Решението за всенародно въстание е взето на 14 април ст. стил на събрание в местността Оборище от организаторите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и др.
С превземането на конака в Копривщица на 20 април, Тодор Каблешков обявява въстанието и пише известното "Кърваво писмо", с което известява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало.
Още същия ден след обяд въстава и Панагюрище. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков.
На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева.
След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души.
Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързият му и кървав край.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция.
Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.
Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава.
Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.
