На днешния ден по стар стил през 1856 г. българският революционер, Капитан дядо Никола Филиповски, вдига въстание срещу османския завоевател. Подготовката за въоръжената офанзива я прави в продължение на три години, по време на Кримската война (1853-1856), през което време се установява в Търново като френктерзия (шивач на европейски дрехи). Под това прикритие започва революционна агитация и подготовка на въстание.

Бунтът тръгва от Лясковския манастир с благословията на манастирските братя. Дядо Никола повежда четата си от 13 души към Габровския Балкан, преследван от потеря от 300 души. На 31 юли 1856 година (стар стил) четата на Капитан дядо Никола се установява в Соколския манастир с идеята да го превърне в център на въстанието, където и е осветено знамето ѝ.

Решителната битка се провежда около моста "Шипка", днес "Шиваров мост" в Габрово, след което въстаниците се насочват към Трявна, където Капитан дядо Никола загива за свободата на България.

Никола Филиповски, по-известен като Капитан дядо Никола, е роден през 1800 г. в Силистра. Като младеж се установява в Румъния и се включва в политическия живот на българска водачите та емиграция.

През 1843 г. е един от водачите на Трети бунт в Браила, подготвен от българските емигранти. През месец октомври 1843 година е заловен от румънските власти и е осъден на 15 години затвор. Присъдата излежава в солниците Окнеле Маре край град Ръмникул Вълча. Амнистиран от властта през 1848 година.

<< Sever.bg във Facebook >>