Българският фолклор зад граница си дойде у нас
На фестивала „Балкан фолк 2014“ във Велико Търново пяха етнически българи от Тараклия (Молдова) и гости от полския град Подхале
Около 40 детски и младежки състава участваха във вчерашната програма на XVIII –тия Старопланински събор "Балкан фолк 2014", който се провежда във Велико Търново.
Съставите пяха автентичен фолклор, каквото е и едно от изискванията на фестивала.
За пореден път и родните зрители се насладиха на уникалното звучене на българските гласове, което искрено впечатлява чуждата публика.
Приятна изненада направиха гостите от чужбина – съставът "Живи извори" от молдовския град Тараклия, населен предимно с етнически българи.
Групата е сформираната преди 25 г. и оттогава до днес, с участията си на различни фестивали по света, популяризира българския фолклор, запазен от поколенията в Тараклия. "Живи извори" участваха за първи път на "Балкан фолк".
Много силно бе представянето и на студентски Ансамбъл на Планинците "Skalni” от Полша. Ансамбълът е създаден през 1952. Към момента в него са включени млади планинци от Подхале и съседните райони, които учат в различни университети в Краков.
Репертоарът на Ансамбъла отразява богатството на региона. Музиката, танците и пеенето са вкоренени в традицията на многото поколения на местните хора и създава независима и оригинална част от културното наследство на Карпатите. Музиката на Подхале е изпълнена с живот и темперамент.
В програмата си изпълнителите представиха фолклорното изкуство на района в автентичната му форма.
Цигулки (prym и sekund) или "zlobcoki” (вид стара цигулка) и басове (инструмент подобен на челото) са основните инструменти. Традиционната планинска група се състои от 2 или 3 цигулки и басове.
Песните изпълнявани от групата – "nuty” са наследени от предишните поколения, запазили са своите мелодични мотиви и се изпълняват без ноти, по памет. Имената им са произлезли от известни изпълнители напр. "sabałowe”, "bartusiowe’, "duchowe”, от различни стъпки напр. "ozwodne”, "krzesane”, или от техните функции в различни ритуали напр. "pytackie”, "do ocepin”.
Танците на планинците имат прилики с музиката им: динамиката и жизнеността им. Основата е солово изпълнение на двойка, което се състои от няколко различни стъпки, прекъсвани от кратки песни изпълнени от мъж танцьор. Танците изпълнени от няколко двойки съставят аранжименти адаптирани за сцена и са еволюцията от танца с една двойка. Характеристическото разнообразие от танци е "zbójnicki” – мъжки групов танц изпълняван в маршов ритъм.
Подхалевското пеене е главно "śpiew wierchowy” и произлиза от овчарската култура. Това е дву или три гласов напев с един водещ глас. Неговия характер е създаден от неравноделен ритъм и индивидуален стил на изпълнение. Напевите, които акомпанират танци и ритуали, съставляват отделна група.
Всички знаем, че и най-хубавите моменти и емоции имат край. И тазгодишното издание на "Балкан фолк" върви към своя финал на 18 май. Преди това обаче, който е пропуснал да се докосне до самобитното народно творчество, има още малко време да го направи.
"Предстоят много силни финални дни. На 17 май /петък/ около18:00 часа полската група ще участват отново на сцената на Летния театър в старата столица. Ще имаме удоволствието да видим още Ансамбъл "Люлин" от София, "Балкан" от Дряново "Капитан Петко Войвода" от Асеновград, "Орфей" от Чепеларе и др.
Съборната програма започва от 10:00 ч. и ще продължи до 18:00 ч., а в 19:30 ч. е галаконцерта на най-добрите, след което ще бъде и официалното закриване. На него момичето от плаката на фестивала, Николета Стоянова от Несебър, ще получи награда от организаторите", съобщи директорът на фестивала Марияна Нуцова.
Север.бг е медиен партньор на XVIII-то издание на Старопланинския събор "Балкан фолк" и V-и Национален шампионат по фолклор "Еврофолк 2014".
