Хванахме лидера на джаз бенда „Олд Голд Дикси бенд“ Генчо Въртовски непосредствено при слизането му от сцената. Групата откри IV-ия джаз фестивал във Велико Търново. Макар и леко уморен от надуването на тромпета в жегата, джазменът излъчваше удовлетворение от това, което прави, а именно – да свири любимата си музика.

Представете себе си и бенда с няколко думи?

Тромпетист съм за съжаление и със съжаление.

Защо?

Защото това е много тежка свирка, а и от 52 години свиря на нея. Последните години, около 25, бях в Биг бенда на БНР. И още тогава, докато работех на щат, се роди идеята и направих това оркестърче. Повечето бяха членове на Биг бенда. През всичките тези години състава претърпя най-различни трансформации - едни идваха, други си отиваха. Но идеята остана – да свирим тази топла, хубава, витална, темпераментна музика, която на времето се е свирела за всичко в Ню Орлеанс – като маршове за тържества, на погребения и какво ли още не.

С този бенд свирим от 2007 година. Разнообразяваме и със суинг, защото тук на фестивала анонсът е такъв. Но ние можем да свирим почти всичко. Половината от членовете на състава са млади, аз съм отдавна пенсионер, но поддържам тази група. Огънят не е загаснал още.

Как намира тази музика място сред съвременната поп-фолк музика?

Не намира. За най-голямо съжаление. Младите слушат рап и диско и какво ли още не - всички останали слушат поп-фолк. До такава степен тази музика се е отдалечила от обикновения модален живот на хората, че само подготвените могат да я слушат и да я разберат добре. А в джаза има един много хубав човешки момент.

Тази музика е изразно средство. Лесно може да се разбере от всички, защото идва от емоцията и създава емоция. Това е диксилендът! Кой каквото ще да казва, но в нея има живот, тя няма просто така да загине, защото е вечна. От нея е тръгнал и блуса.

Намалява, увеличава ли се или е постоянна публиката през годините в клубовете, където се свири тази музика?

Специално за диксиленда много се е стеснила аудиторията.

Ако трябва да перифразирам заглавието на последната пиеса, която изсвирихте („Когато светците маршируват и аз искам да съм между тях“-бел.ред.), вие къде искате да бъдете в класацията на джаза?

Аз съм на последната права, на финала. Не знам още колко ще мога да свиря, но колкото ми даде Господ - ще му бъда благодарен. Няма да се откажа до края. Не знам колко ми е отредено. До такава степен съм свикнал с музиката, че без нея не бих могъл. Ако спра да свиря - това значи да съм умрял.

Кога се слуша джаз?

Страхотен въпрос. Не мога да отговоря с две думи. Джазът е многопластов. Има джаз, който не мога да слушам - до такава степен се е развил. Съвременната симфонична музика и съвременният джаз почти се докосват. Има free jazz, funk, main stream, диксиленд - ако не си подготвен, няма как да хванеш нюанса. Аз съм завършил Консерваторията, но се улавям, че в новите стилове съм невежа. Много ми харесват, но не ги мога.

Усещането ви за фестивала?

За трети път съм тук, така че го познавам добре. Повечето от великотърновските музиканти са ми приятели – заради тях идвам. С Емил Костурков работихме в Италия няколко месеца. Велико Търново е най-българският град за мен. Тук е роден и един от най-добрите български тромпетисти - Данчо Капитанов.

Търново за мен означава релакс, приятелски контакти и човешка любов...

Следете всичко от Дикси - Джаз Фест и най-интересното от Севера и във Фейсбук страницата ни - тук.