Георги Димитров: Туристическо дружество "Трапезица" очаква подкрепа от Общината, за да реализира проектите си

Срещаме се с Георги Димитров вдъхновени от едно посещение в хотел "Момина крепост", намиращ се в живописната местност Ксилифор край Велико Търново. Прави ни впечатление безупречното състояние на сградата, обособените и отлично поддържани десетки места за отдих и спортни съоръжения наоколо и решаваме да се срещнем очи в очи с "виновниците" за съществуването на този оазис на природата и красотата на един хвърлей от забързания областен град. Секретарят на туристическо дружество "Трапезица" ни посрещна в кабинета си и търпеливо отговори на всичките ни въпроси.

През 2012-а туристическо дружество "Трапезица" навършва 110 години от основаването си. Това е една солидна възраст... Разкажете ни нещо повече за историята му?

Туристическо дружество "Трапезица" е основано на 17 март 1902 година във Велико Търново от известни местни интелектуалци, хора с различни професии и буден начин на мислене, които са обединени от идеята за развитието на културния туризъм в града. Това, което те са направили в началото на ХХ век, е същото, което се преповтаря в историята на Велико Търново и към което ние се стремим и днес.

Какви са първите стъпки на членовете на дружеството?

Тези инициативни българи предприемат последователни действия за популяризирането на Велико Търново като туристическа дестинация, имайки предвид и знанията, които са натрупали зад граница, защото повечето от тях в миналото си са учили в Западна Европа или са я разглеждали като туристи. Показателен за модерното мислене на основателите на дружеството е фактът, че те създават първата рекламна кампания в района на Велико Търново и я съсредоточават при големите железопътни гари - тези в старата столица и Горна Оряховица, и на местата, на които е по-интензивен навлизащият тогава у нас автомобилен транспорт.

Какво се рекламира?

Разбира се, рекламират се туристическите дестинации. Царевец, Трапезица, забележителностите на Велико Търново... Друга тяхна прогресивна идея е организирането на дарителски кампании, чрез които се е издържало дружеството и са реализирани инициативите му.

Какви са първите начинания на туристическо дружество "Трапезица"?

Първото от тях е залесяването на поречието на река Янтра в района на Велико Търново. Частично са залесени и хълмовете в и около града... Това са Света гора, Царевец, Трапезица, хълмовете в посока село Арбанаси... В следващите години дейността на дружеството се разширява и то открива първата в страната безплатна туристическа спалня, която е предназначена основно за отсядане на учениците от цялата страна, които са имали желание да посетят Велико Търново и да го разгледат. Тази инициатива също е била изцяло издържана от средствата, които дружеството е събирало на вече споменатите благотворителни балове.

Разкажете ни нещо повече за тях.

Те са се провеждали два пъти в годината. Първият е бил в навечерието на Коледа, а вторият - около Празника на Велико Търново 22 март. По тази причина са известни като Коледен и Пролетен бал на туристите. Разбира се, на тях били канени хора, които са съпричастни на туристическата идея и са готови да я подпомогнат. А такива в онзи период се намират доста. Гостите с радост даряват, за да може да се развие идеята и повече туристи да имат възможност да се насладят на тези обекти, които продължават да са изключително атрактивни и днес. Искам да подчертая, че едни от първите дарители тогава са държавните институции - Община, местна управа, Министерство на културата... Цар Фердинанд дарява 500 златни лева на един от благотворителните балове.

Велико Търново и регионът не могат да се оплачат от липса на интересни туристически обекти...

Така е. През 1905 година туристическото дружество стартира инициатива за написването на пътеводител за туристическите забележителности в района на Велико Търново. В това начинание главна роля играят Леон Филипов и Георги Козарев (двама от създателите на дружеството бел. авт.). През 1907 година пътеводителят е издаден за първи път, а оттогава има още четири преиздавания. Публикуван е и на няколко чужди езика - английски, немски, френски... Предварително е решено, че от набраните от продажбите на пътеводителя средства ще се основе фонд, с който да се реализира поредната мащабна инициатива - изграждането на първата туристическа хижа на Царевец. Осъществяването на идеята първоначално започва много добре. До 1913 година инициаторите са напреднали доста със строителството, но плановете им са възпрепятствани от голямото земетресение (7-на степен по скалата на Рихтер бел. авт.), което разрушава около 90% от сградния фонд на Велико Търново, в това число и неукрепената хижа.

После започват войните...

Да, след това наистина България навлиза в един тежък и труден период, през който строителството се преустановява. През 1918 година обаче настоятелството на дружеството успява да възроди инициативата и в 1922-а хижата е официално открита по време на 15-тия събор на Българското туристическо дружество, който се провежда на Царевец. Искам само за момент да се върна назад и да уточня, че хижата е построена точно на мястото, на което през 1908 година цар Фердинанд обявява Независимостта на България. За значимостта на туристическото дружество в обществения живот на Велико Търново говори сам по себе си и фактът, че през 1909 година именно на него е поверена организацията на първата годишнина от Независимостта и членовете му издигат на мястото добре познатата пирамида, която и до сега е символ на това паметното събитие.

Какво още е построено на Царевец в онези години?

По повод 20-ата годишнина от Независимостта е изграден един павилион, който носи нейното име. През 1929 година пък хижата е надградена и в нея е обособена метеорологична станция, която работи до 1957-а. Година по-късно е издигнат втори павилион, този път в близост до Балдуиновата кула, който е наречен "Калоян"... Както виждате, в един кратък период се работи доста интензивно... Една от основните причини за това е, че още когато започва строежът на хижата през 1908 година туристическо дружество "Трапезица" получава правото и задължението да стопанисва целия хълм Царевец, като се ангажира да го залесява, почиства, изгражда алеи, извършва укрепителни дейности на руините, да отговаря за разкопките и консервационните дейности... В този период, преди 1947 година, всички туристически дружества в България са имали сходни културно-просветни функции. Те са работели интензивно с училищата, през ваканциите са организирали летни лагери за по около 20 дни, за да могат младежите да придобият знанията, които са им необходими, за да оцелеят сред природата, да се научат да я обичат, ценят и опазват, като едновременно с това се позабавляват заедно.

Тоест, по онова време дружество "Трапезица" е сред водачите на българското туристическо движение...

Да, всички местни и държавни институции доста щедро са помагали за реализирането на инициативите на дружеството и по този начин то се превръща в пример за останалите туристически организации в страната.

Какво става след 1944 година?

Преломната година за туристическо дружество "Трапезица" всъщност е 1947-а. Тогава цялата база, която то е изградило на Царевец, е отнета. По този начин организацията е възпрепятствана да предприема каквито и да било дейности, защото е лишена от всичките си доходи... Още повече, че спират да се провеждат и двата ежегодни благотворителни бала. Започва един период от около десет години, в който туристическите структури в България се централизират и обединяват със спортните клубове. Бързо се оказва обаче, че този вариант не е удачен и през 1957 година Българският туристически съюз е възстановен като самостоятелна структура.

Това съвпада и със създаването на алпийския клуб към туристическото дружество...

Да, след като е взето решението за възстановяване на съюза, по места започват да възобновяват дейността си дружества, клубове... При нас това се случва още същата година.

Какви са промените, които настъпват в туризма с налагането на новата държавна идеология?

Основната новост е масовизирането на туризма. Опитните деятели на клубовете имат за задача да изградят една структура, която да отговаря на много по-мащабно туристическо движение. Те го постигат само за няколко години. Привлечени са много последователи от училища, заводи, учреждения. Няколко пъти в националните състезания представителите на туристическо дружество "Трапезица" заемат първи места. Като признание за отдадеността им в работата те получават орден "Св. св. Кирил и Методий" през 1962 година, което е едно от най-големите държавни отличия. През следващите години, освен продължаването на масовизацията, впечатление прави и по-интензивната дейност на клубовете и добрите постижения на членовете им. Към клубовете по алпинизъм и ориентиране се прибавят тези по колоездене, воден и ски туризъм... В същото време се развива и художествената самодейност. Възстановяват се туристическите хорове и детските вокални групи, което помага за хармонията между физическото и естетическото начало в туризма.

Кое е най-голямото постижение на туристическо дружество "Трапезица" от този период?

Нещата могат да бъдат погледнати от различни ъгли. От организационна гледна точка изключително постижение на тогавашните ръководители е създаването на една значителна материална база тук, във Велико Търново, и в Ксилифор (живописна местност в близост до града бел. авт.), които дават възможност за развитие на интензивна дейност във всички туристически направления. След 1989 година обаче от "Трапезица" се отделиха туристическо дружество "Хемус", което стопанисва хижа "Грамадлива", туристическото дружество в Килифарево, които също имат база в района на "Грамадлива", дружество "Академик", което си е към Великотърновския университет...

Най-вероятно това е затруднило дейността ви?

След 1989 година настъпиха много трудни години за нас. Първо, всички субсидии, които общината и държавата ни даваха, за да плащаме заплати на инструктори, треньори и служители, бяха прекратени изведнъж. Ние все пак успяхме да оцелеем заради вече споменатата материална база, натрупана в по-добрите години. Макар и да намалихме много дейността си и да свихме разходите до минимум, оцеляхме. Което не важи за много от по-малките дружества. Да се изправим на крака ни помогнаха и наши членове и приятели, които ни подадоха ръка в най-трудните моменти. Разбира се и в тези години отделни наши членове постигаха добри резултати... Имаме впечатляващи постижения в ориентирането, ски алпинизма, катеренето... Особено в катеренето точно в тези трудни години между 1989 и 1999-а постигнахме европейска титла и трето място на световно първенство.

Защо точно в катеренето са най-големите ви успехи? Не вярвам да е само заради наличието на отвесни скали в околностите на града...

Не, разбира се (смее се). Велико Търново е пионерът, инициаторът за навлизането на катеренето като спорт в България. Всъщност основният двигател за развитието му бе провеждането през 1989 година тук на Световна купа по катерене на скали. С инициативата на Българския туристически съюз, Федерацията по алпинизъм, дружество "Трапезица" и местния алпийски клуб успяхме да проведем това голямо състезание, което даде огромен тласък за развитието на катеренето в града. Това се случи въпреки че малко по-късно състезанията на скали бяха преустановени, защото няма как да се избегне негативното им влияние върху природата. Създадохме отлична школа, имахме добри треньори и методология и по този начин съвсем естествено се появиха и отличните ни състезатели. Така в десетилетието между 1992-а и 2002 година едно талантливо търновско поколение постигна много добри резултати в катеренето.

Впоследствие реализирахме два значими проекта, построявайки катерачните стени в спортната зала на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2000 година) и Двореца на културата и спорта (2002 година). На първата от тях проведохме три балкански и много държавни първенства, а на втората, която в момента на построяването си беше една от трите най-добри в света, организирахме четири европейски, две световни купи и едно световно първенство за младежи и девойки.

В момента, макар и да се наблюдава лек спад, постиженията ни отново са на ниво, защото местните клубове от Велико Търново и Килифарево са основните, които подхранват националния отбор на България с добри катерачи.

Дайте ни примери...

В последните години Благовест Лазаров постигна второ място на Световно първенство за младежи, Цвета Кожухарова спечели един от кръговете на Европейската купа и завърши трета в крайното класиране. Имаме и още няколко добри постижения...

Споменахте и спортното ориентиране. Какви успехи имате в тази дисциплина?

В по-ново време, 2006-а, 2007 година, имаме наистина забележителни успехи. Иван Сираков стана европейски шампион в Словения и трети на Световното първенство в Австралия, а през тази година Апостол Атанасов отново достигна до европейския връх, но при младежите. Тези постижения имат и друго измерение. Те дават гласност на всеки спорт и стимулират малките да се занимават с него и да са упорити в тренировките.

Очаквайте и втората част на интервюто с Георги Димитров.

__________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg