Днес е Денят на българския художник. Отбелязва се в деня на църковния празник в почит на Св. Пимен Зографски.

По идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие "Св. Пимен Зографски", през 1993 г. църковният празник става и Ден на българския художник. Празнува се от художниците иконописци и реставратори.

Според легендата, преподобният зограф и книжовник Пимен е роден в София през 1540 г. и рожденото му име е Павел. Като малък се учи на писмо, иконопис, църковно пение и свето писание при зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква "Св. Великомъченик Георги".

След смъртта на родителите му и неговият наставник, Павел разпродава имуществото си се замонашва на Атон. Там получава името Пимен, но когато става на 55 години Св. Георги му се явява по време на молитва и му поръчва да се върне при народа си като духовен водач.

Години наред  Пимен обикаля българските земи и, освен че проповядва, строи и обновява около 300 църкви и 15 манастири и собственоръчно ги украсява със стенописи.

В края на живота си Пимен се установява в Черепишкия манастир и там умира през 1620 година. След като турски разбойници палят манастира, той запустява.

Тогава монаси на Суходолския манастир откриват гроба и пренесят мощите на Свети Пимен в своята обител. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Сърбия, в района на Княжевац.

Православната църква обявява Пимен Зограф за светец, а легендите разказват, че при гроба му и днес стават чудеса.