Образованието и извънкласните форми на обучение непрекъснато провокират разговори. Доколко обучението в училищата у нас е на "ниво" и сравнимо с това в други държави, какъв е интересът за обучение в Холандия, колко са полезни извънкласните занимания по интересии и какво се прави в тази насока...

Повод за разговора ни по темата с Росица Витанова, офис-мениджъра на "Интеграл" за Велико Търново, стана връчването на сертификати на ученици от ПМГ "Васил Друмев" за уникално изобретение. Признанието към клуб "Роботика" с ръководител Даниел Денев бе поднесено лично от Наоми Юстаче, представител на Института по технологиите при университета Ханзе-Грьонинген. "Интеграл" е официален представител на холандския университет в България.

Г-жо Витанова, колко деца от Велико Търново са кандидатствали в "Ханзе"?

До момента от региона Велико Търново, Плевен, Ловеч, Свищов, Севлиево имаме 40 деца, които са кандидатствали в Холандия. Подават си документите на няколко места, изчакват си приемите, след това решават къде да се запишат и август месец вече ще знаем кой на къде отива. Надяваме се, че и за тази малко по-специфична специалност "Сензорни технологии", ще има интерес, защото децата наистина са много добре подготвени. Вие видяхте какви чудеса са направили. Ние, лаиците, се впечатляваме, но е похвално, че са заинтригували и специалисти в сферата, което пак е доказателство за високото ниво, което имат като обучение.

Наскоро стана ясно, че и студенти от Габрово и Свищов са разработили съвместен проект за рикша, задвижвана от слънчев панел...

Пак в тази сфера... Определено това е бъдещето. Към момента огромна част от децата кандидатстват в бизнес специалности и всички мислим, че бизнесът е бъдещето...

А не е ли така?

Уви! Технологиите са бъдещето. И в тях има най-много хляб като професия за в бъдеще. Сега не можем да си представим света без технологии, камо ли след 5 г., когато тези деца ще завършват университет. Да, бизнесът е свързан с технологиите и с това, което ние правим като промоции на образованието. Всъщност искаме да привлечем вниманието, защото това са високоплатени и много търсени специалисти.

А и Наоми Юстаче каза, че в Холандия има недостиг на такива специалисти. Така че, когато човек има подобни заложби, е хубаво да продължи да ги развива в една такава сфера, като сензорните технологии. За съжаление в България ни звучи все още малко като фантасмагория, но нищо чудно след 5 години една такава къща или части от нея да бъде осъществена.

Относно качеството на образованието в България има различни мнения. Според някои "капацитети" в тази област, образователната ни система "не произвежда качествено образовани хора". В същото време непрекъснато чуваме за признания на български деца по света. От къде идва това разминаване, според вас?

От наблюденията ми при работата с деца и родители си мисля, че има разминаване между средното и висше образование. За съжаление, децата излизат от училище не толкова подготвени, относно специалности, които могат да изучават. Те не получават информация за това какво могат да работят, след като завършат дадена специалност. Нещата някак вървят в едни утъпкани от преди доста време коловози. Ние се опитваме да запълним малко тази празнина и да обясняваме каква е разликата между маркетинг и мениджмънт, например... Това са коренно различни неща, а децата нямат представа. Разбрали-недоразбрали, те се хвърлят да учат нещо такова в български или чужд университет и, когато след 2-3 г. осъзнаят, че тази специалност не е за тях, вече е минало време, което трудно се връща назад. Това е "дупката", която усещам.

На Запад целта на средните училища е, освен да дадат основните знания, да подготвят учениците си за избора на университет, на специалност. Затова е похвално това, което учителят по информатика Даниел Денев прави по проект с учениците в клуба по "Роботика" в ПМГ. Който от учениците проявява интерес, има къде да дойде, къде да се упражнява...

Нещо като кръжок?

Да! В един момент така ще стане, че това, което е имало преди време, всъщност не е било чак толкова лошо. Възможността, която се дава на тези деца да се занимават извънкласно с нещо, което обичат, е много похвална.

Какви са впечатленията ви за политиката за помощ в това направление от страна на държавата?

Не съм експерт в тази област, но това, което виждам е, че училищата се справят "на мускули". Но много зависи от директора на учебното заведение. ПМГ е пример за деен директор, който амбицира и учителите, и учениците да се занимават с интересни и полезни неща. И то се вижда в резултатите на училището. За съжаление, има и училища в по-малките градове, в които ръководството няма информацията, възможността или желанието да се включва в такива проекти.

Обикновено само желание не стига - нужни са и средства, подкрепа...

Да, но доколкото знам клубът по "Роботика" е по инициатива на Европейския съюз. Така че, възможности има, стига да има правилните хора - учители и ръководители, които да вложат време и желание - това е основното... Защото всичко се прави в извънкласно време и е допълнителен ангажимент не само за учителя, а и за училището.

Споменахте, че работите с училища от няколко общини и области - кои може да посочите като пример?

Определено във Велико Търново Природо-математическа гимназия, Езикова гимназия и Американски колеж "Аркус" са топ 3 училища и не само по резултатите на учениците. Виждаме в какви университети отиват децата... В Свищов за пример е Търговската гимназия - там директорката е много дейна. Имат проекти по Джуниър Ачийвмънт, правят много неща в тяхната си, икономическа, насока. В Плевен Математичeска гимназия и Гимназията с преподаване на чужди езици заслужават похвала за успешната работа с децата...

Чувствате ли се горди от успеха на учениците от клуб "Роботика"?

Разбира се! Отборите, учатвали от целия свят са били около 60, от които са подбрани тези топ 16 отбора, на които се отпуска субсидия, изпращат им се материали. Те разполагат с определено време да работят по проекта. След това изготвят видео, чрез което представят своя проект пред жури. Това, че търновският отбор бе избран сред 16-те, на които беше предоставена тази възможност, е много добра индикация за подготовката на учениците в училище, за това, което клубът по "Роботика" тук им предоставя и като база, и като възможност да се развиват. Много се радвам, че ние от "Интеграл" успяхме да предоставим възможност на тези деца да участват. От друга страна, че те оправдаха високото очакване и се представиха блестящо.

Какво е нивото на българските деца, които отиват да учат в чужбина, сравнено с това на ученици от други държави?

Като цяло нивото на българските деца, подготовката им по математика и информатика е много високо. Дори Институтът в Холандия има програма, при която деца от математически гимназии имат възможност да започнат директно обучение във втората академична година. Хорариумът е съвсем различен и нещата, които изучават българските деца са на такова ниво, че те могат да го покажат на изпит и да си спестят една година. В това отношение мога да кажа, че българските математически гимназии определено са на едно високо ниво.

Около 50 младежи от Велико Търново и региона са предпочели ВУЗ-овете в Дания и Холандия, заради по-ниските такси. Предпочитаните специалности от българи са в областта на икономическите, инженерните и социално-поведенческите науки. Имаме студенти, които се обучават в специалностите ембриология, генетика, алтернативни енергийни източници, интериорен дизайн. Това не може да не ни радва и да ни кара да се чувстваме горди, че сме помогнали за първите стъпки към сбъдване на мечтите на ученоюбивите българчета.

Освен за университета Грьонинген, Холандия, екипът на "Интеграл" е договорил места и в престижния университет Астън в Бирмингам, Англия, който се нарежда в "Топ 100” на най-добрите вузове в света.