Едва ли има българин, който да не е запявал с патос поне веднъж в живота си националния химн "Мила Родино". С майсторски размах текстът на песента скицира границите на България, преплитайки ги с осезаема синовна гордост. Всички пеят, но малко знаят, че авторът на химна е Цветан Радославов от Свищов.

149 години се навършват днес, 19 април, от рождението на тази всестранно развита личност, дала своя принос за развитието на културната и научната дейност на страната ни, вярвайки в нейния потенциал. Цветан Радославов Хаджиденков израства в семейството на видни културни дейци и творци от Свищов. Негови роители са Пауника Христаки Павлович - дъщеря на Христаки Павлович, който полага началото на славянобългарското обучение в крайдунавския град, и на Георги Хаджиденков. Вуйчо му Димитър Павлович е тачен радетел за национално самосъзнание, а другият му вуйчо Николай Павлович е първият български художник с академично образование.

Узнавайки за силния ген, който носи Цветан Радославов, и времето, в което живее, не е чудно, че той има завидни познания в много области на науката и изкуството. Както казва за него акад. Петър Динеков: ”Човек с огромни знания във всички области на науката и философията, от историята до литературата, от математиката до физиката, от филологията до музиката, при това познавач на много езици - от старите до съвременните".

Цветан има завидно детство благодарение на заможния си род и деен дядо Цвятко Радославов, който осиновява майка му след ранната смърт на известните си родители. Той има най-добрите домашни учители, от които възприема с лекота и най-сухата учебна материя, от ранна възраст дори чете и пише на църковнославянски и знае всички текстове на църковното богослужение. Учи в Габровската гимназия, където се откроява с влечението си към научните знания, изкуството и музиката.

Завършва две висши образования - класическо във Виена, Австрия, през 1884 г. и философия в Лайпциг, Германия, през 1897 г. Междувременно той се връща в България през 1885 г., за да участва като доброволец в Сръбско-българската война. Така и не стига до фронта обаче, защото военната комисия го отхвърля заради късогледство. След невъзможността да се бори за страната, Радославов се връща във Виена, където трупа знания в историята и славистиката, за да се превъплъти в ролята на учител и библиотекар в Априловската гимназия по-късно /1888 - 1893г./. Преподава в Русе, след което се установява в София, като в същото време се отдава и на поривите си към изкуството - рисува живопис, прави опити в дърворезбата и иконописта, пише поезия и обогатява сбирките си от нумизматични, археологически и етнографски предмети.

Смята се, че първоначалния текст на песента "Мила Родино" Радославов пише, когато е на крачка да се слее с редиците на българските войски. Всъщност тогава /1885 г./ песента вече била популярна и се пеела от уста на уста, а името й е "Горда Стара планина". Дълго време се смята, че тя е народна песен, така мислят дори близките и приятелите на нейния автор. Явна скромност непозволява на Радославов да заяви авторството си, но по-късно споделя, че му хрумнала по време на студентските години във Виена, където тя станала популярна сред българските студенти.

Песента търпи множество текстови промени, но основната идея и внушение са запазени. Тя става национален химн на България през 1964 г. По повод рождението на учителя и общественика Цветан Радославов в родния му град Свищов всяка година се организират Радославови дни, в които се провеждат различни културни събития.

Горда Стара планина
до ней север се синей
слънце Витош позлатява
към Цариград се белей.

Мила Родина, ти си земен рай
твойта хубост, твойта прелест
ах, те нямат край!

Хайде българи напред!
Към Балкана да вървим
там се почна бой ужасен
за свобода на нашия народ.

/текст на Цветан Радославов/

_________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg