Открити са нови маршрути за екотуризъм край Крушуна и Горско Сливо

В периода май - юли в Община Летница бяха създадени маршрути в селата Горско Сливово, Крушуна и Кърпачево от Деветашкото плато. Това стана в рамките на проект на Болкан Асист "Девет стъпки за общо бъдеще" с финансовата подкрепа на Балканския тръст за демокрация. Първият е екомаршрут Крушуна - Кърпачево, който се нарича "През очите на времето - история и природа". Трасето започва от центъра на с. Крушуна, където има поставена указателна табела. От главния път се тръгва в дясно по асфалтова улица (около 200 м.), после пътя продължава в гориста местност, в посока югоизток. На няколко места по дърветата има поставени стрелки, указващи правилната посока. Туристическа пътека минава покрай уникални скални образувания наречени в миналото "дъран амбаръ" (от турски- житен хамбар). Легендата за скалите гласи, че на времето хората са бутали с пръчка в дупка в скалите и от там излизало просо. Пътят продължава и осигурява достъп до природната атракция "Римската крепост" - скално образувание. Наблизо има останки от римска крепост, но разхвърляните камъни едва се виждат в буйната зеленина. Преди да стигнем до нея пред очите на посетителите се откриват пленителни гледки - красотата на природната забележителност "Маарата". Общата дължина на пешеходния маршрут е около 3 км от центъра на с. Крушуна. Подходящ е за разходка и пикник. Време за преминаване - 120 мин. Втория маршрут е към пещерата "Голяма Гарваница" в с. Горско Сливово. От село Горско Сливово, посока с. Кърпачево, в ляво от асфалтовия път на около 1,5 км от центъра на селото има кариера. Пещерата се намира между кариерата (в дъното, към планината) и обслужващите постройки и съоръжения непосредствено до пътя. Поставена е информационна табела на пътя. Пещерата е проучена и картирана за първи път през 1966г по време на Републиканска пещерна експедиция. През 1980-те се монтират съоръжения от метални стълби и площадки, които правят входния отвес достъпен за туристи. Същевременно входът на пещерата бива ограден и на дъното й се изгражда стационар за комплексни карстоложки изследвания. Пещерата е бедна на образувания. При снеготопенe и проливни дъждове от езерния сифон на дъното на входния кладенец идва значително количество вода, което преминава по пещерните галерии и се губи в крайната зала. Пещерата е дълга 275 м.