Белият бастун е свобода, начин за пълноценен живот и самостоятелност. Това е средството, което спомага незрящите хора да се чувстват по-малко зависими от разположението и добрата воля на други хора или институции.

В чест на този важен атрибут е определен Международен ден на белия бастун, който се отбелязва на 15 октомври от 1970 г. Решение за това взема Международната федерация на слепите, с което заявява необходимостта от внимание към препятствията, с които се сблъскват всеки ден хората, лишени от най-силното човешко сетиво.

Идеята за употребата на именно бял бастун идва на френската графиня Жили Дербемон, която в края на 20-те години на миналия век подарява такива на 100 незрящи в Париж. Изборът на цвят е продиктуван от факта, че по това време е било модно носенето на бастуни от мъжете, поради което може да стане объркване.
Специалният бастун е признат като защитен знак за незрящи в законите за улично движение в държавите по целия свят. Той е очите на служещия си с него, като чрез опипване на пространството дава ориентация за движение.

Днес в редица държави, както и у нас, се провеждат дискусии по проблемите на слепите и начините за преодоляването им. В България има около 20 хил. незрящи, повечето от които зависят от грижите на своите близки. Истината е, че белият бастун не е достатъчен, за да се чувстват тези наши съграждани равнопоставени с останалите.

В страната ни се обучават малко на брой асистенти за слепи, малко са и така известните в западните държави кучета водачи. Огромна пречка се оказват и старите светофарни уредби в повечето населени места, които все още не са снабдени със звуков сигнал. Това са основни и дори неподлежащи на коментар услуги, които е нормално да се предоставят от страна на държавата.

Съвсем химерни за българските незрящи си остават разнообразните помощни технически средства като четящи устройства, преработващи плоския печат в Брайлов, мобилни телефони или пък широк достъп до спорт и работа. По данни на Съюза на слепите в България у нас има повече от 5 хил. души, членове на съюза, които са в работоспособна възраст, но едва 550 от тях работят.

Денят на белия бастун, както и този на незрящите на 13 ноември, не е повод за празник. Той е възможност да "прогледнат" зрящите за нуждите на "по-различните". А те са по-различни, защото обкръжаващата ги среда ги принуждава да се чувстват така.