За окаляното лице на първия учебен ден

Новината на деня днес не е началото на учебната година, а поредният изблик на шовинизъм или просто първичен акт на страх от чуждото, заради който страдат деца.

По-точно - отказът на село Калище да приеме децата на бежанците в своето училище. Вместо камбанен звън, днес децата бяха посрещнати от простестиращи родители.

Спомняте си случая "Розово", нали? Е, след като едно село стана за срам, друго сега върви умело по стъпките му. И дори ще го задмине, защото този път става дума за деца.

Кметът на общината (както и в Розово) оглавява местната агитка: "Опитват се да ни рекетират! Държавната агенция за бежанците и МОН ни сюрпризираха."

На повърхността драмата на жителите на селото е, че не са били предупредени на време от институциите, че ще им изпратят 10 деца на бежанци и че не се знае, дали тези деца не са болни от нещо и няма да заразят местните малчугани.

На въпрос обаче, дали ако децата бъдат прегледани и се окаже, че са абсолютно здрави (нещо, което така или иначе всъщност е направено отдавна), те ще склонят да ги приемат, местните по комунистически бягат от проблема и сменят темата. То, видиш ли, учебният план това, онова...

Деца. Става дума за 10 деца, които са в нова държава, нямат нищо тук и по никакъв начин не са виновни за избора на родителите си да избягат от войната.

На всичко отгоре, училището в с. Калище има едва 20 деца, които с мъка се събират от всички села в региона.

И в основата на всичко е страхът. Страхът от чуждото. Страхът от новото. Страхът от това, което не разбираш. Защото то може и да е хубаво, но може и да е много лошо. А българинът е препатил на лошо. Затова, по-добре нищо ново.

Е, драги ми калищани, има само един начин да накараш две различни общност да мелят заедно - когато от малки ги сложиш в една среда и ги учиш на едно.

Вашата първична рекация е в основата и на тоталната маргинализация на циганския етнос и всички проблеми, които следват от това. И само на един въпрос не мога да си отговоря - виновни ли сте за собствената си низост или не? Защото и вие сте били деца някога, и вие сте били добри хора.

И още едно нещо не мога да разбера - да откажеш на дете... И то в ситуация, в която децата са изчезващ вид.