"Обществен барометър": Колко често ходите на театър?
В началото на седмицата зададохме въпрос на читателите на Север.бг колко често ходят на театър. Ето какво отговориха - 18.2% от участвалите в анкетата ходят на театър веднъж в месеца, а 54.5% от тях през няколко месеца. На театър не ходят 27.3% от отговорилите на въпроса.
А историята на театъра е стара. Първото театрално представление, за което има оставени доказателства, е това на религиозните пиеси, свързани с Озирис и Изида 2500 години пр.н.е. в Египет. Тази история се разиграва всяка година по време на фестивали, давайки по този начин началото на дълготрайната връзка между театъра и религията. Древните гърци превръщат театъра в изкуство, като поставят стандартите на трагедията, комедията и сатирата. Повечето гръцки пиеси се състоят от митологични персонажи. Актьорите в древногръцкия театър, които играят на открито, в амфитеатрални сгради, са само мъже. Древните гърци разработват основите и понятията на драматичната критика, актьорското майсторство като професия и театралната архитектура. В началото актьорите са само двама. Третият актьор е въведен от Софокъл. По това време липсват сценични декори.
През Средновековието Гръцкият театър престава да съществува. През периода от XI до XIII век, когато се сформират средновековните градове, се появяват пътуващите трупи, които разиграват по площадите различни народни обреди. Трупите се състоят основно от певци, актьори, смешници и жонгльори. В разичните държави те са наричани по различен начин - трувери, шпилмани, ваганти, менестрели или голиарди. По време на големи християнски празници библейски сцени се разиграват в самите храмове.
Ренесансовият театър се развива на базата на някои средновековни театрални традиции, като например мистерията, която се формира като част от религиозните фестивали в Англия и други райони на Европа. Мистериите представляват комплексно и многопластово преразказване на легенди и библейски сцени, които по време на Средновековието се изпълняват в сградата на църквата. Друг източник са моралите, които правят опит да възкресят и претворят гръцката трагедия.
Театърът на 20 век се характеризира с огромно разнообразие на форми и стилове. Възникват натурализмът, дадаизмът, сюрреализмът, абсурдизмът и постмодернизмът в театъра. Макар че основната черта на съвременния театър остава реализмът (в бившите страни от комунистическия блок се развива социалистическия реализъм), също така могат да се видят много атернативни и експериментални театри, които отричат реализма във всичките му форми.
С една дума театърът е вълшебство. Това, което ни дава той, не може да ни даде нито книгата, нито киното (не, че са за пребрегване). Театърът е един интересен начин да прекараме свободното време, което като че ли напоследък все го няма.
Ходим на театър да се разведрим и намерим късче оптимизъм и надежда в иначе така дълбоконравствения ни живот. В съвременото забързано ежедневие, като че ли забравяме за духовната храна и започваме да се радваме на все по-материални неща.
