На Преображение времето започва да застудява
Денят на Второто спасение или Преображение Господне чества на 6 август православното християнство. Това е един от най-светлите народни празници.
Според библейския разказ, когато Христос бил кръстен в река Йордан, той отишъл в пустинята и 40 дни се молил в пост. Когато започнал да проповядва и да учи народа, след него тръгнали мнозина, но той избрал 12 свои апостоли и тях учел как да проповядват словото Божие, как да привличат народа към Бог, как да го съхранят след смъртта му на кръста и Възнесението. Не вярвали апостолите, че е възможно учителят им да загине така мъченически, не вярвали, че такава участ му е отредена в името на духа и живота.
Като искал да убеди учениците си, Учителят решил да им покаже как ще изглежда всичко това, което със сигурност предстояло да се случи, но никой не искал да приеме за възможно. Извикал при себе си трима от апостолите – Петър, Яков и Йоан, и се качил с тях на планината Тавор. Апостолите заспали, уморени от пътя, а Иисус започнал да се моли. Изведнъж лицето му засияло като слънце, дрехите му светнали по-бели от сняг. Явили се при него и старозаветните пророци Мойсей и Илия, започнали да си говорят за предателството, за мъченията на кръста, за Възкресението, за всичко, което скоро предстои на Спасителя. Пробудили се апостолите и онемели от почуда. Покрил ги светъл облак. Чул се глас, който казал, че трябва да слушат Неговия Син. Тримата апостоли паднали по очи на земята, а Иисус ги докоснал и им казал да не споделят с никого за това видение, докато Синът человечески не възкръсне от мъртвите.
На този ден гроздето, което вече може да се яде, се носи в църква, прекадява се и се благославя. Където няма грозде, се освещават други плодове - ябълки, сливи.
На места се вярва, че в нощта преди Преображение, също като на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведните хора могат да видят тази врата. Вярва се, че каквото поискат в този миг, Господ им го дава. Затова в тази нощ майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето и да се молят за голямо богатство и късмет.
В Северна България смятат, че на Преображение времето започва да се преобразява, водите в изворите и реките изстиват и вече не стават за къпане. Застудяват дните и нощите.
На днешния ден манастирът "Преображение Господне" край Велико Търново чества своя храмов празник.
Според летописите храмът е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и синът й Иван Шишма. Манастирът е опожаряван неколкократно по време на османското владичество, а в по-късните години е напълно разрушен при земетресение.
Начало на възстановяването слага монахът Зотик през 1825 г. с разрешение на турския султан Махмуд хан. Градежът на главната църква "Преображение Господне" започнал през 1834 г. възрожденският майстор Димитър Софиянлията, участник във Велчовата завера. Когато починал, делото му било продължено от майстор Колю Фичето, който завършва югоизточното манастирско крило, главния вход и камбанарията с часовника.
Прочутите възрожденски майстори Захарий Зограф, Станислав Доспевски и Папа Витан изработват стенописите, олтарите и иконите в комплекса. Сред шедьоврите в стенописите са "Колелото на живота" и "Страшният съд" на Захарий Зоград. До тях се нареждат портретните изображения на светите братя Кирил и Методий, св. Теодосий Търновски, св. Патриарх Евтимий, както и тези на царе от Първата българска държава.
През Възраждането манастирът се превръща в център на национално-освободителните борби. Днес светата обител е паметник на културата и архитектурата от национално значение.
