15 г. от смъртта на Тодор Живков
На днешния ден преди 15 г. умира българският държавник Тодор Христов Живков, който стои начело на българската държава 33 г.
През 1942 г. става член на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия (БКП). От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро и секретар на Централния комитет (ЦК), от 1951 г. - член на Политбюро.
Същинската власт в партията Живков получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП през 1965 г., с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов
През ноември 1962 г. става Председател на Министерски съвет на Народна република България и остава на поста до юни 1971 г.
От 1971 г. до 1989 г. е Председател на Държавния съвет на НРБ. От 1954 г. става Първи секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП), а от 1981 г. до 10 ноември 1989 г. е и генерален секретар на столетницата.
На 10 ноември 1989 г. на пленум на ЦК на БКП Живков е изваден от състава на ЦК на партията, като му се изказва благодарност за дейността му дотогава. На 13 декември същата година е порицан и изключен от редиците на комунистическата партия.
На 18 януари 1990 г. Тодор Живков е арестуван и е обвинен в редица престъпления. През юли същата година мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест, а Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.
Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв.
На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.
Срещу него са заведени още три дела: Дело № 2 (за фонд "Москва"), Дело № 3 (за раздадени помощи на компартии и държави от Третия свят), Дело № 4 (за "възродителния процес"). Мярката за неотклонение е отменена само по Дело № 3 (15.07.1997 г.).
През 1997 г. са издадени неговите "Мемоари".
По повод 90-годишнината от рождението му на 7 септември 2001 г. в родния му град Правец е открит негов паметник със средства, дарени от неговите съграждани.
