Говоря си с хора за нещата от живота, за щастието и бъдещето на България, и някак естествено стигаме до темата, която вълнува почти всички - евроизборите на 25 май.

Важни или маловажни са те у нас? Какво знаем и знаем ли за тях въобще, или сме по-различни от една трета от британците например, които не знаят, че тази седмица могат да гласуват за Европейски парламент и за местни органи на властта. Апатия и евроскептицизъм пък владеят французите в последните дни преди европейските избори.

"Гласувайте", призовават всички участници в евронадпреварата, и смятат, че ролята на българските евродепутати е определяща в ЕС. "А дали е така, кой ще ни каже", както се пее в песента, като повече сме чували за глоби и наказателни процедури, а не толкова за значим и реален защитен национален интерес. Уж сме послушно "дете" на "Майката Европа", пък пак ядем шамари. Но, такива са "родителите" - все от нещо не са доволни.

Казват още, че качеството на живота ни се е променило след влизането ни в Евросъюза. Причината - множеството европроекти, реализирани на територията на страната. Вярно е, всеки иска нормални пътища, спортни площадки, подобрено водоснабдяване, хубави паркове, реставрирани археологически паметници, да се реализира в земеделието и прочие.

Но, за да им се радваш на всичките тези неща, трябва да си благоустроен. Да работиш, печелиш добре, да имаш нормална пенсия, та да пътуваш, пътуваш и да се радваш на придобивките, направени с пари на ЕС.

"А как ще гласувате?", питам събеседници. "Аз няма да гласувам!", отговарят те.

"А защо?", следва въпросът ми. "За кого да гласуваме като 25 години се нагледахме на какво ли не. Все едно и също. Е, няма ги наистина старите лица на прехода, но и новите са същите като старите. Един умен и интелигентен човек, не трябва да им вярва", следва отговорът.

"Но нали ние определяме бъдещето си! Ако не гласуваме, някой друг вместо нас го определя?", питам пак аз. "Оооо, този друг вече го е определил, с пари, с много пари. Така е в последните години. И няма изход", тъжно отсичат гражданите и махват с ръка.

И разговорът ни е ... изчерпан.

Извод: И да гласуваме, и да не гласуваме, пак ще влязат и наште, и ваште!