Вход | Регистрация

Настъпва църковната нова година

Настъпва църковната нова година

На 1 септември, в деня на св. Симеон Стълпник, е началото на църковната година. По този повод в цялата страна ще бъдат отслужени св. литургии и молебени за благоденствието на българския народ.

В миналото началото на новата църковна година се е наричало също "началото на индикта". През VІ век по времето на имп. Юстиниан I Велики във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. индиктион, от лат. indictio = "обявяване") - периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора започвала новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на св. Константин Велики, започвало на 1 септември 312 г.

Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник е известен сред българите още като "Симеон орач" и "Нова земеделска година", тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба.

Църквата празнува 1 септември и в памет на неговата майка св. Марта. В много краища на традиционно земеделска България за начало на новата година смятали Симеоновден  когато започват есенната оран и сеитба. Народните обичаи повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.

В Северозападна България пред каруцата се коли петел /за "курбан на св. Симеон"). Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата. 

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно", житото ще роди много зърно. 

източник: dariknews.bg 



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар