Екипът на Sever.bg е лично ангажиран с борбата за чиста природа, опазване на околната среда, флората и фауната на Земята и въвеждането на екологосъобразни практики, енергоизточници, мислене и начин на живот изобщо. Вече започнахме поредицата си от статии, с която искаме да представим пред вас основните проблеми, стоящи пред планетата и бъдещите поколения и съответно начините тези проблеми да бъдат предотвратени (или преодолени) и Земята да продължи да бъде красиво, разнообразно и пълно с живот място.

В този материал ще разгледаме другите източници на замърсяване на атмосферата, освен парниковите газове, които бяха предмет на предишната ни статия. Макар и да не влияят толкова пагубно, те съвсем не са за пренебрегване, защото в резултат на човешката дейност в околната среда попадат редица вещества, който засилват ефекта на глобалното затопляне и правят така, че климатът да се променя с притеснителни темпове.

Един от основните източници на замърсяване на въздуха е прахът. Въпреки че може да има естествен произход, в много от случаите замърсяването с него е пряк резултат от дейността на човека. Голяма част от праха се отделя в атмосферата вследствие на използването на твърди горива в бита и промишлеността. Най-много дребни частици се изхвърлят при производството на електро и топлоенергия и експлоатацията на открити кариери.

Прахът има и положителен ефект. Той променя отразителната способност на атмосферата и по този начин намалява слънчевата радиация, която достига до Земята почти наполовина. Това обаче не бива да ни успокоява ни най-малко, защото влошеното качество на въздуха предизвиква алергии и белодробни заболявания, а според много учени ако количеството на облаците в атмосферата се увеличи само с още 5% (сегашното им количество е 31%), на Земята ще настъпи нов ледников период, тъй като до повърхността на планетата няма да достига достатъчно топлина и светлина.

Притеснителен е и фактът, че няма никакво значение къде по света се образува прахът. Въздушните течения го разнасят по цялата Земя. Например фини пясъчни частици, които се разпространяват след пясъчни бури в Сахара, са откривани чак на Карибските острови и дори се примесват със снега, падащ на Скандинавския полуостров. Макар и това да са естествени процеси в природата, които тя успява да балансира сама, когато човекът се намеси и наруши това равновесие, последиците могат да бъдат наистина много сериозни. Например радиоактивният облак, образувал се след аварията на 26 април 1986 година в Чернобилската атомна централа, е се е разпространил от въздушните течения над части от Югоизточна Европа, Русия, Беларус, Румъния, Скандинавия, че дори до Япония! Над 200 000 души са евакуирани от родните си места, а десетки хиляди умират от последствията от радиационната авария.

Много сериозен източник на замърсяване на околната среда е серният диоксид (SO2), който се съдържа в твърдите и течните горива и бива изхвърлян в околната среда при изгарянето им. При този процес и при преработка на суровини, които съдържат сяра, всяка година в атмосферата се отделят между 70 и 100 милиона тона серен диоксид. По своята същност това е токсичен замърсител, който влияе пагубно на живите организми на планетата. В България проблемът със серния диоксид е много сериозен, защото голяма част от електричеството в страната се добива чрез изгаряне на течни и твърди горива с високо съдържание на сяра. Около големите топлоелектрически централи и промишлени центрове се наблюдава повишено ниво на серния диоксид целогодишно, а през зимата това пагубно явление е налице над почти цялата страна.

Не по-малък е и проблемът с въглеродния оксид. Този безцветен, горящ газ, който няма мирис, е един от най-разпространените замърсители на атмосферата. Основен виновник за натрупването му отново е човекът, тъй като той се отделя основно при непълното горене на въглеродосъдържащи материали. Най-сериозен "принос" в това отношение има автомобилният транспорт. Въглеродният оксид издържа в свободно състояние само около месец, но след това се окислява и се превръща във въглероден диоксид, на който обърнахме по-сериозно внимание в предишната статия.

Какво можем да направим ние, обикновените хора ли? Много.

На първо място можем да използваме възстановяеми енергийни източници, за да си набавяме необходимата ни за бита електроенергия. Капиталовложението във фотоволтаични панели не е чак толкова голямо, а е и икономически обосновано, защото след това ставаме веднъж завинаги независими от енергийните компании, а дори можем и да им продаваме част от произведената от нас електроенергия.

Можем и да спрем да недоволстваме, че в централните части на все повече градове се обособяват сини зони и други ограничения за паркирането. Все още повечето от нас, българите, възприемат като голяма трагедия ако не могат да отидат с автомобила си до входа на офиса или на магазина, а след това да паркират до вратата на дома си. Крайно време е да разберем, че колата освен удобство е и отговорност и ако сме съвестни можем да положим минимални усилия и да се откажем от нея за сметка на ходенето или карането на колело. Още повече, че по-големите градове в нашия регион са малко и на никой не му пречи да се пораздвижи или поне да хване градския транспорт, за да помогне за намаляването на вредните емисии.

И накрая можем да се постараем да спестяваме колкото се може повече енергия. Изолацията на жилището винаги е прекрасно средство не само за опазване на природата, а и за спестяване на излишни разходи. Освен това можем (а и сме длъжни) да окажем силен обществен натиск за подновяване на електропреносната мрежа например, защото загубите по нея са насочени изцяло срещу нас, обикновените хора. На първо място похабяването на електроенергия унищожава природата, а на второ енергийните компании включват загубеното електричество в цената, която плащаме ние, макар и то никога да не е достигнало до домовете ни...

Основният проблем при замърсяването на околната среда е именно самосъзнанието на обикновените хора, защото с много малки усилия всички ние можем да постигнем много, стига да сме съвестни и последователни. А когато правим всичко по силите си, имаме право и да изискваме от управляващите и големите замърсители да вземат мерки, за да променят нещата на генерално ниво.