"В какво да вярваме на 14 февруари - в любовта или във виното?"
Фейсбук / Зоран Мамучевски
Отец Зоран Мамучевски e ръководител на Православния център "Проф. Тотю Коев" към ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" и докторант по Пастирско богословие. Предстоятел е на храм "Св. Трисветители" в Горна Оряховица. По повод двойния празник – християнския св. Трифон и католическия св. Валентин ви представяме позицията му на духовник по темата "В какво да вярваме на 14 февруари - в любовта или във виното?"
Комерсиализацията в модерния свят е превърнал 14 февруари в консуматорски и почти "атеистичен” празник. Повечето от тези, които празнуват Деня на влюбените, дори не помислят да се молят на свети Валентин, тъй като на същата дата се празнува по стар стил и св. мъченик Трифон, популярен като "Зарезан”, дори настъпва някакво обществено разделение. По обясними причини св. Валентин е предпочитан сред младите хора, а св. Трифон - сред по-възрастните мъже, мнозина от които привечер се прибират олюлявайки се към домовете си с венец от лозови пръчки на главата. На пръв поглед твърде странно е, че в църковния календар на тази дата не е отбелязан нито единият, нито другият светец. Православната църква на този ден чества празника Успение на Св. Кирил Славянобългарски, един от най-светлите светийски образи в нашата история.
Проблемът със св. Валентин и празника на влюбените е далеч по-заплетен. За да разберем смисъла на тази западна масова култура, а с това и на празника св. Валентин, по-популярен като Ден на влюбените, трябва да си зададем няколко въпроса. Има ли наистина такъв светец или той е само измислен приказен герой и, ако има. може ли неговата памет да се чества от православни християни, или той е светия само за католиците? Трябва ли Църквата да има някакво отношение към Деня на влюбените?
Свети Валентин епископ Интерамнски живял през ІІІ век по времето на римския император Клавдий ІІ (Марк Аврелий Клавдий, 268-270 г.). Противопоставял се на поклонението на езическите лъжебогове. Съпътствал мъчениците, като им помагал да понасят с търпение страданията за вярата. Патрон на влюбените св. Валентин станал чак през Средните векове. Дотогава бил почитан като покровител на младежите, пътешествениците, пчеларите и болните от епилепсия. Като покровител на болните от тази болест, както и на душевноболните, той е почитан и днес.
Причината св. Валентин да бъде обявен за закрилник на влюбените е най-известният епизод от биографията му. Той се отнася до благославянето браковете на римските легионери. За да повдигне бойния дух на своите легиони, императорът издал заповед, с която забранявал на войниците да създават семейства. Надявал се, че като няма какво да ги задържа в дома им, те ще мислят само за битките и за славата на империята. Но мнозина от тях, които тайно изповядвали християнската вяра, идвали при презвитер Валентин и той благославял брачния им съюз. Така благословил и брака на центурия Сабино с християнката Сератия. Ала младата двойка скоро била покосена от тиф. И техните родители, които били против женитбата им, хвърлили вината за това върху свещеника. Това станало причина да бъде осъден на смърт.
Православната църква чества паметта на св. свещеномъченик Валентин на 6 юли и няма никаква пречка да отправяме молитви към светеца не само на датата, когато се чества паметта му, а и през всеки друг ден на годината. Включително и на 14 февруари.
Във връзка с втория въпрос, Църквата не може да няма отношение към любовта. Младите хора не може да не се влюбват. Църквата трябва да освещава тяхната любов. Защото колкото са по далеч те от Църквата, толкова любовта им е по-бездуховна, консумативна и дори извратена. Любовта е един дар от Бога в човешкото сърце. С изключение на малцина, които пренасят любовта на друго равнище като елемент на личната си връзка с Бога, за всички останали тя е безценен материал, с който Бог може да работи в сърцата им. Опитва се да ги научи да живеят по-възвишено и благородно, с по-голяма задълбоченост. Любовта е прозорец към Бога.
Точно тук е мястото Църквата да заяви: "Как може в деня на св. Валентин да не запалим свещичка на светеца и да не му се помолим?!” Традицията за празника у нас е все още неустановена, затова е изменчива, пластична и Църквата може да окаже влияние на формирането й.
Смело можем да кажем, че най-добрите "валентинки” (послания на любовта - бел. ред.) са придобитите и осветени в храма, така че можем да започнем с отслужването на 14 февруари на молебени към свещеномъченика Валентин за умножаване на любовта.
На тези молебени можем да обясним на младите хора, че любовта на самия св. Валентин е била най-вече към Христос, че любовта и похотта не са едно и също нещо, че "обичам” и "използвам” са несъвместими…
Този празник може да бъде светъл, макар и само за няколко човека, за няколко двойки. За други той ще си остане повод за наслада от поредната порция безчестие. Но съотношението между едните и другите зависи и от нашето мисионерско усилие. В крайна сметка и на православната Пасха някои се напиват като свине, но означава ли това, че трябва да се откажем от нашата Пасха? Някои чакат Рождество само заради коледните намаления по магазините, но ние чакаме Христос!
От нас се изисква само да кажем, че в деня на св. Валентин "храмовете очакват онези, които обичат и желаят да бъдат обичани”, да се усмихнем на дошлите и да се помолим заедно с тях. От нас се иска само добро отношение.
Струва ми се, че най-важното за двата популярни празника е да не се противопоставят. Може би най-прави са онези българи, които с пословичния за нацията здрав разум считат, че едва ли има нещо по-добро от това, да съчетаем в един ден виното и любовта! Но да не забравяме да поменем и св. Кирил Славянобългарски!
