110 години Илинденско-Преображенско въстание
Уикипедия
110 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание се навършват днес.
На 2 август 1903 г. българите в Македония и Одринско въстанаха срещу вековния турски поробител.
"Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун (1893 г. – създаването на ВМРО) и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните. Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите. Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят ... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания ... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време, толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплъщение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителен дан на общия български стремеж към свобода", пише в изявлението си по повод годишнината ВМРО - Велико Търново.
Воеводите ще почетат героизма на дедите и ще си спомнят за техните идеали с панихида от 10.00 часа днес, в Катедралния храм "Рождество Богородично” в старата столица.
В 11.00 часа те ще поднесат тържествено венци и цветя на паметник "Майка България” в присъствието на военен караул и видни общественици. Половин час по-късно, в 11.30 ч. на церемония в актовата зала на Общината ще бъдат отличени с почетния знак на ВМРО заслужили граждани на Велико Търново.
Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Потушаването на въстанието води само в Източна Тракия до 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област, сочи справка в Уикипедия.
Въстанието носи имената на двата църковни празника на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 2 август – Илинден, а в Одринския вилает – на 19 август, Преображение Господне. В македонската, както и в западната, а понякога и в българската историография, то се определя също само като Илинденско.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята. На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция.
При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията.
Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени, а 176 пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България.Жертвите от турска страна са 5325 войници.
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.
Тогава се провеждат преговори на две нива между Османската империя и Княжество България и между Османската империя и ВМОРО. България издейства от Високата порта пълна амнистия на политическите затворници, а ВМОРО участва в изготвянето на проект за реформи в Македония и Одринско.
