151 г. от рождението на Алеко Константинов
На 13 януари 1863 г. в Свищов е роден българският адвокат, писател, общественик и основател на организираното туристическо движение в България Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца. Баща му е видният свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а майка му е от голямата видинска фамилия Шишманови.
Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище и в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов. Средното си образовние завършва в руския град Николаев и право в Новорусийския университет в Одеса.
След завръщането си в България Алеко Константинов е работи като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор и съдия в Софийския апелативен съд. Два пъти е уволняван по политически причини. Бил е и юрисконсулт на Софийското градско управление. До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
Алеко Константинов е активен общественик. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Той е инициатор за създаването на първото туристическо дружество в България, а изкачването на Черни връх на 27 август 1895 г. слага началото на организирания туризъм в България.
Алеко Константинов умира на 34-годишна възраст. Той е убит на 23 май 1897 г. при неуспешен атентат срещу съпартиеца му от Демократическата партия Михаил Такев.
Едни от най-известните творби на Алеко Константинов са пътеписите му: "До Чикаго и назад", "Невероятно наистина, но факт... ", "Какво? Швейцария ли? ", "В Българска Швейцария" и др., характерни с критиката си към битови неуредици и обществени проблеми. В тази насока е и разказът му "Пази, боже, сляпо да прогледа”. Емблематичната му творба "Бай Ганьо" отразява сложните икономически и социалнопсихологически въпроси на своето време — пътя на България и целта на нейното развитие, мястото ѝ сред другите страни, съдбата на националните добродетели, морал, бит и нрави. Щастливецът е автор на "; цикъла "Разни хора, разни идеали", както и на фейлетони, сред които "Страст" и "Честита Нова година".
Произведения на Алеко Константинов са преведени на около 30 езика. Първите преводи на естонски, руски и сръбски език са от края на ХІХ век и на немски, полски, френски, чешки и др. езици през ХХ век..
Освен Щастливеца, Константинов е използвал и други псевдоними, като: башибозук, Беньо Наков, Евстати Хаджиналкански, Един от клуба на моралното влияние и Великият.
Името му носят нос Алеко на остров Ливингстън, връх Алеко в Рила, местността и туристически център Алеко на планината Витоша.
Днес и утре в Свищов ще се проведат Алекови дни 2014, по време на които ще бъде връчена лауреатска награда на молдовския писател Сергей Узун. Той спечели международния конкурс за къс хумористичен разказ "Алеко” за 2013 г.
Уикипедия
