24-ти май - без срам да се наречем Българи!
"...Славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал... Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?”, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и в отговор ще рекат "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.”
И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света (855 сл. Христа)."
Из "За буквите"
Черноризец Храбър
Днес е голям ден! Днес е 24-ти май - Празник на славянската писменост и българската просвета и култура! Днес всеки – без значение дали е ученик, учител, зает в образователното дело или просто българин, трябва и е длъжен да изрази признателност пред делото на светите братя Кирил и Методий. И не само пред тях!
Трябва да се преклоним и пред делото на техните ученици – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд.
А да не забравяме и будните просветители и книжовници, проповядвали българската книжнина и духовност в най-тъмните и страшни векове от българската история: хилендарският монах Паисий, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Найден Геров и много други.
Повечето от тях ги честваме в Деня на народните будители – 1 ноември. Но трябва да се знае и помни, че в ограмотителното и просветителско дело, чието начало са поставили Кирил и Методий, са важни всички, поддържали стремежа към знание и книжовност да не се загуби през вековете.
Днес много хора ще излязат по улиците на различни градове в страната и ще се включат в шествия. Не протестни, а празнични и възхваляващи. Шествия, манифестиращи българския дух и просветно съзидание! Празник на нашата културна идентичност!
За съжаление повече ще бъдат онези, които ще останат заключени зад вратите на домовете си и (може би) ще превключват с дистанционното каналите на телевизора си, за да следят как протичат тържествата (доколко обстойно ще бъдат отразени е друг въпрос) или ще заседнат пред компютрите да си чешат езиците на латиница с някой като тях "излъган", "предаден" и "обезверен" от поредните управляващи.
Някои ще се възползват от хубавото време за туризъм или ще се впуснат да правят "пролетно почистване" на домовете си без да им светне дори за миг "сигналната лампичка", че именно в ден като днешния правят нещо много страшно и опасно.
Постъпвайки по този начин, заключвайки духовността си, те извършват престъпление спрямов децата си. С примера си ги възпитават и в непукизъм и безпаметност към род, родина, писменост и култура и ден след ден ги обричат на бавна и мъчителна интелектуална смърт.
Аз съм от поколението, което участваше и помни всенародните манифестации на този ден.
Не са ме "карали насила" да се включвам в тях. За мен беше гордост да облека четническата униформа и заедно с моите съученици от фанфарния състав да станем не просто част от празника, а проводници на българската идентичност и самосъзнание, почитайки Кирило-методиевото дело.
Включвайки се в подготовката за празника чувствах, че съм част от нещо голямо и велико.
По-късно го осъзнах. И заслугата за това е на моите родители и учители, на средата и обществото, в които израснах и които заедно се грижеха да не забравяме кои сме, от къде сме тръгнали и какви трябва да бъдем! Това знание за истинската същност и стойност на българщината предадох и на своите деца с вярата, че моето "завещание" ще стигне и до внуците ми.
Най-важното в ден като днения е да вземем решение да бъдем и родители, и учители, и българи! Защото нищо не е по-страшно от това някой да "говори собствения си език с конете". А "... ний сме дали нещо на светът, на вси Словене книга да четът..."
"Азъ, буки, виде, глаголь, добро, есть, живите, зела, земля, иже, и, како, люди, мыслите, нашь, онь, покой, рцы, слово, твердо, оникь, укъ, фертъ, херъ, отъ, цы, червь, ша, ща, еръ, еры, ерь, ять, ю, о, я, кси, пси, вита, ижица.
В Кирилицата виждаме изцяла признаци на акрофоничност, но само в едно отношение тя се различава от иврита. В иврита всичките названия – букви са съществителни в единствено число, а сред всички букви от славянската азбука в крайна сметка 7 думи са глаголи. Четири от тях са в повелително наклонение: два в единствено число (рцы, цы) и два – в множественно (мыслите, живите), един глагол е в неопределена форма (ять), един в трето лице единственно число (есть) и един в минало време (веди). (Нека да отбележим, че в иврита понятието глагол въобще отсъства.)
Освен това: сред названите букви се срещат и местоимения (како, шта), и наречия (твердо, зело) и съществителни в множественно число (люди, буки) както и в обичайния говор. В нормално свързаната реч, един глагол се пада средно на три части на речта. В названията на буквите в църковнославянската азбука наблюдаваме именно такава честота на глагола, което пряко ни показва свързания характер на азбучните наименования. Тава ме наведе до мисълта, че може би в азбуката ни има скрит някакъв текст и той е бил неизвестен до днес. Една нощ седнах и с помощта на няколко речника започнах да разчитам буквите – думи и да ги превеждам на съвременен български. Не очаквах да открия това послание до нас, днешните българи, така добре укрито в азбуката.
Първата буква е Азъ. Азът е най-висшата форма на самоосъзнаване на човека на земята, степен, до която са достигнали Хор, Христос, Буда, Зороастър и други мирови учители. Аз - това е Алфа и Омега (Началото и Краят). Аз това е и огледално отражение на индийската мантра АУМ.
Втората е Боуки. Тя означава Посветен в Знанието, науките. БОГ (Синът на Гея), това си ти, когато го осъзнаеш и откриеш след много търсене.
Виде е силата, която всичко вижда, когато е усвоила знанието. Това е сестрата на Знанието, която ни тегли вечно нагоре.
"В санскрита е "Видя” (Vidya); буквално "знание, познание”; индуизмът познава два вида видя: 1. по-незначително познание (Апара-Видя), добито по интелектуолен път знание; 2. по-висше познание (Пара-видя), интуитивен, духовен опит, който води до просветление, освобождение и разбиране на последната действителност.”
"Енциклопедичен речник на източната мъдрост”
Нашето "Виде” е Пара-Видя, или по-висше познание, което води до просветление.
Глаголи означава две неща – говорене и действие. То е качествено само тогава, когато човек знае и вижда света с нови очи.
Доброто е Благо, а Благото е Добро.
Но ето и самото послание:
"Аз Истина Виждам И Правя (и говоря) Добро (Благо). Ако Живеете Знаещи На Земята, Които И Каквито Хора Да Сте, Мислете За Нашият И За Другият Покой. Казвайте Словото Твърдо. Запомни Нахалнико (Невернико). Христос, Отца и Червеите, Са, И Ще Бъдат. От Ера В Ера, И В Ерите. Чудо За Теб, И За Мен. И За Всички. За Цезара, И За Кучето. И Така. От Началото До Края.”
Поколения наред са изучавали тази азбука не само тук в България, а и в Русия и другаде по света. Съставителите и са се опитали да кажат на изучаващите четмо и писмо нещо.
"Ако живеете знаещи на земята, които и каквито и хора да сте, мислете нашия и за другия покой!”
Защо нашите учители в училище не са ни учили за "другия покой”? Защото и техните учители не са знаели за съществуването му. Така българският народ влезе в една епоха на безверие в Бог, отвъдното и безсмъртието на душата.
"Казвайте словото твърдо!” Какво означава това? Дали има връзка с библейското "В началото бе Словото (Знанието), и Словото (Знанието) беше у Бога, и Бог беше Словото (Знанието). То беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.”
Разбира се, че има връзка, защото всичките тези посветителски слова имат един корен и той е на територията на днешна България.
"Запомни нахалнико (невернико)! Христос, Отца и червеите, са и ще бъдат! От ера в ера, и в ерите! Чудо за теб и за мен! И за всички! За цезаря и за кучето! И така – от началото до края!”
Неверниците днес ни убеждават, че животът е само днес и сега. От ефира на радио и телевизия постояно ни набиват в главите този рефрен. Никой не ни казва, че животът е безконечен. Ако се опиташ да говориш днес за безсмъртието на душата, то всички ще те обявят за поредният смахнат, или луд.
Какво е това послание към знаещите на земята? Да си зададем и другия въпрос. Кои в действителност са истинските знаещи на тази земя? Професорите, учителите, човеците завършили някакво образование и притежаващи диплома, дали могат да се нарекат днес Знаещи? Излиза, че истинското знание няма нищо общо с това, което ни преподават в учебните заведения. Това навярно са искали да ни предадат и в посланието. Но то е било забравено или укрито и затова днешните поколения са в това безпътие и безверие. Знанието трябва да ни доведе до истината, а не е самоцел. Само Истински Знаещите правят добро на земята.
Хорос."
Честит празник!
* - материалът е публикуван от интернет
