Баба Марта бързала, мартенички вързала!
Какво представлява мартеницата в нашия фолклор?
Бели и червени, здрави и засмени! Такива бъдете от първия ден на март месец, с който затоплящите ни природни сили в комбинация с желанието за действие ни правят пролетно щастливи.
Днес малки и големи се закичваме с наричания като "най-български” символ мартеница. Тази традиция според изследователите се корени още в тракийските и елинските обичаи, свързани с плодородието. Повтаряйки тази обредност, ние подаряваме сплетени бели и червени конци именно за здраве и богата година.
Цветовете на мартеницата имат ярка символика – белият изразява дълголетие, чистота и носи радост на носещия го; червеният цвят съдържа енергия, сила и любов, пази и от зло. Освен двата основни цвята в различни части на страната ни се изработват мартеници и от сини и зелени конци. Могат да бъдат украсени с мъниста и парички, както и с черупки от охлюви.
Според някои етнолози мартеницата в българската традиционна култура се осмисля като единство на противоположности, изразено със средствата на фолклорната еротика. Усуканият червено-бял конец се разчита като акт на сливане и очакваното ново начало, разказват от РИМ-Русе. Разглеждана така, мартеницата е един от основните еротични знаци в българския фолклор.
Символично разделените пискюли на мартеницата на мъжка и женска част носят имената Пижо и Пенда. Това са диалектни форми, назоваващи полови белези, чието сливане е гаранция за плодородие.
Изработването на мартеници е важна част от първомартенската обредност, разказват от РИМ-Плевен. Правят се от жените в семейството рано сутринта по тъмно или от предната вечер. Смятало се, че мартеницата има магическа сила, която изчезвала при досег с огън, затова възрастната жена в дома /бабата, майката/ не трябвало да се доближава до огнището.
В българската традиция изработените символи за здраве се връзват на деца, жени, животни и плодни дървета. Те се носят определен период, свързан с посрещането на новия сезон пролетта: от 1 до 9 март – Свети четиридесет мъченици, до 25 март – Благовещение или до виждането на първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче.
Мартеници се подаряват също в Румъния, Молдова, Албания, Сърбия и Гърция, но най-вече на децата.
