Според историческите данни, изграждането на полицейската институция в България започва след приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. С Указ № 1 от 5 юли 1879 г. на княз Александър I се създава Министерство на вътрешните работи /дела/ в състава на първото българско правителство, а първият български министър на вътрешните работи е Тодор Бурмов.

Основните сфери на дейност на министерството са: вътрешни работи и администрация; народно здраве; ветеринарно дело; управление на пощите и телеграфите. Полицейските функции се осъществяват от административно-полицейско отделение при МВР и свързаните с него институции. В началото на ведомството са възложени и неприсъщи за него задачи: ветеринарното дело, което отпада през 1893; управлението на пощите, което свършва през 1882 г.; а през 1885 г. то се освобождава и от обществените дела.

От създаването на институцията преди 134 г. до наши дни поста министър на вътрешните работи е заеман от 74 души. Някои от тях са назначавани за по няколко мандата. Сред тях са Драган Цанков /28.11.1880 — 17.12.1880, 07.09.1883 — 29.06.1884; 09.08.1886 — 12.08.1886 /, Петко Славейков /17.12.1880 — 27.04.1881, 29.06.1884 — 31.01.1885 /, Петко Каравелов /21.03.1885 — 09.08.1886/, Васил Радославов /12.08.1886 — 28.06.1887, 18.01.1899 — 27.11.1900; 04.07.1913 — 21.09.1915; 07.09.1916 — 21.06.1918/, Никола Мушанов /05.09.1910 — 16.03.1911; 28.11.1918 — 07.05.1919; 29.06.1931 — 12.10.1931/.

Антон Югов застава начело на министерството на 9.09.1944 г. до 06.08.1949 г. Георги Танев /15.12.1988 — 27.12.1989/ е последният министър на МВР преди "перестройката" и "демократичните промени". След 1989 г. тази длъжност са изпълнявали 16 министри. В момента действащ министър е Цветлин Йовчев, който зае поста на 29.05.2013 г.

През годините много неща са се изприказвали за милицията и полицията – по-често като за "репресивен апарат", служителите на който се възползват от статуса, който заемат и "тормозят горките и невинни хора". А основната роля на органите на реда, е да осигуряват именно обществения ред и сигурност на отделния гражданин и обществото като цяло. И "лакмусът" за отчитане на ефективността на полицейската дейност, е обществената удовлетвореност от постигнатите резултати и чувството за сигурност на отделния гражданин.

Спомените ми от "милиционерските години" преди 1989 г. са, че, прибирайки се от късно кино, можех да преходя цяла София пеша, без да се страхувам, че някой ще ме нападне или ограби. И навсякъде до късно можеха да се видят разхождащи се спокойно хора. Не, че в "онези години" не е имало престъпления... Но, като цяло, обществото усещаше и "вдишваше" свободата и сигурността – не само персоналната.

Сега животът е много променен. Но ролята на полицията е същата – да пази, осигурява и защитава спокойствието ни и реда в обществото. И прави всичко възможно това да е така! Защото и полицаите са хора, а от "другата страна на барикадата" са техните семейства и близки... Обикновени като всички останали хора, които трябва да пазят от нарушители и престъпници...

В разговори по различни поводи, повечето униформени споделят, че полицейската работа за тях е и отговорност, и чест, и любов към хората... Да можеш да си полезен максимално! Но сред тях има и такива, които са на друго мнение и приемат тази отговорност по различен начин, което е тъжно...

Отдавна полицейската професия е привлекателна и за жените. И те се впускат в предизвикателството, но вече не само в администрацията. Много са дамите, които са сред униформените пазители на реда... на улицата. Често сме ги виждали и като автопатрули, и като пешаци, и на коне, и с полицейски кучета – особено при охрана на големи и сериозни мероприятия, като футболни срещи, например...

Въпреки, че жените полицаи изглеждат "крехки", те не са такива. "Практиката го доказва – повечето от нас взимат бързи и ясни решения в дадена ситуация, като при това доста обстойно са обмислени действията до... постигане на резултата.", отговориха от "нежната охрана на реда" по време на един обход,  на въпроса ми какво изпитва една жена, когато трябва да прояви суровост и твърдост и не се ли поддава на чувствата, заложени в природата й - мекота, компромис, снизхождение..

Според униформените дами мъжете най-често се отнасят с предубеждение към "присъствието" им в тази професия. Когато обаче се "сблъскат" с униформена жена полицай, разбират, че грешат... "Защото тя подхожда с уважение, преминаващо през строгост и безкомпромисност. А в много от случаите мъжете изпитват и доза страх."

Винаги са ме впечтлявали конните полицаи. Ако униформата и статусът те карат да изпитваш уважение, в добавка с коня те застават на още по-високо стъпало в графата "респект" - страхопочитание. Особено, когато на седлото е жена полицай!

И, както полицейските екипи разчитат на партньора си по време на изпълнение на задача, така и жокеят-полицай трябва да е изградил взаимно доверие с коня си. А, когато жокеят е жена – връзката е още по-силна. Доверявайки се понякога на интуицията, която често "сработва" по-бързо от всякаква логика, симбиозата между ездач и кон е пълна, а задачата - максимално добре свършена. Любопитното в този "колектив" е, че е по-сплотен от останалите МВР-формирования, защото, освен, че са колеги по служба, тези хора ги свързва и любовта към конете и грижата за тях. За да им станат "достойни партньори" животните са обучавани в продължение на години и наученото непрекъснато се преповтаря, за да се затвърди.

Ролята на коня не е малка, защото, в дадена ситуация, той може да замени 10-12 пешаци и, където не могат да минат други превозни средства, той може. Затова е важно, че в редиците на полицията има и такива структури. "Хората благодарят, и много се радват, когато видят жена-полицай, яхнала кон", с гордост казват служителките на реда.

Не може да се отговори еднозначно дали доверието е повече към жените полицаи или към колегите им от мъжки пол. Самите служтелки в системата трудно намират отговор на този въпрос. По-важното обаче за тях е хората да вярват в знанията и уменията им за справяне в дадена систуация, а не "кой е по-по-най-". "Би било хубаво да няма разграничение, защото ние сме едно!", казват с леко тъжна усмивка полицайките. Защото, макар и под пагон и "облечени с власт", те също имат души и сърца - като всички нас...

Честит празник на всички служители в системата на МВР, отбелзяващи 134 години от създаването на структурата в България!

<<Sever.bg във Facebook>>